чл. 104 т. 4 ГПК

Относно законосъобразността на Раздел IV от Методиката за разпределяне на небалансите и доколко същата следва да намери приложение, тъй като правилата, въведени в нея, не са нормативно определени и противоречат на общите принципи на Закона за енергетиката и ПТЕЕ;
Осигурява ли прилагането на Раздел IV от Методиката за разпределяне на небаланси в СБГ равнопоставеност на членовете на СБГ на „НЕК“ ЕАД при разпределяне на небалансите или единствено генерира приходи, които остават при обществения доставчик.
1.1) допустимо ли е изменение на недопустим установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен, ако издадената в тази връзка заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е обезсилена към датата на изменение на иска и датата на постановяване на въззивното решение и санира ли се недопустимостта с изменението на иска;
1.2) как следва да подходи съдът в хипотезата на подадена молба за изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен при условие, че е налице и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обявена за недопустима с влязъл в сила съдебен акт - да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, да обезсили заповедта и допусне изменението или да приеме, че е предявен изцяло нов осъдителен иск; ако се касае за изцяло нов осъдителен иск, от коя дата той следва да се счита предявен — от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от датата на подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК или от датата на изменението на иска;
1.3) ако отговорът на въпрос 1.2 е, че решаващият съд следва да приеме, че е заведен нов осъдителен иск, следва ли решаващият съд да укаже на страните да повторят процедурата по размяна на книжа или може да се приеме, че извършените в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК процесуални действия са действителни и страните могат да се ползват от тях; в частност, следва ли съдът да даде възможност на ответника да релевира възраженията си срещу новопредявения осъдителен иск или те се явяват преклудирани с отговора на исковата молба по установителния иск по чл. 422 ГПК;
2) кой е моментът, в който се преклудира възможността за изменение на установителния иск по чл. 422 ГПК в осъдителен;
3.1) спира ли се давността за вземането докато трае съдебният процес, образуван с подаване на недопустим иск по чл. 422 ГПК;
3.2) от момента на установяване недопустимостта на иска по чл. 422 ГПК с влязъл в сила съдебен акт, заличава ли се с обратна сила спирането на давността (последица от предявяването му) или давностният срок продължава да тече, отчитайки периода изтекъл до момента на спирането;
3.3) следва ли обявяването на недопустимостта на иска по чл. 422 и заповедта за изпълнение да се счита като новонастъпило обстоятелство в процеса по смисъла на чл. 147 ГПК, чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК;
3.4) следва ли обявяването на недопустимостта на иска по чл. 422 и заповедта за изпълнение да се счита като част от фактическия състав на изтичане на давността на вземането, когато давностният срок изтича по време, когато давността е била спряна от съдебен процес по недопустим иск; към кой момент е завършен фактическият състав - към момента на изтичане на срока или към момента на установяване на недопустимостта на иска;
3.5) кой е релевантният момент, в който се преклудира възможността на ответника да направи възражение за изтекла погасителна давност, когато към настъпването на преклузивните процесуални срокове по ГПК давността е била спряна, но в последствие съдът е постановил недопустимост на съдопроизводствените действия, които са спрели давностния срок;
4) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които са настъпили след предявяването на иска и които са от значение за точното решаване на спора по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК;
5) има ли право съдът да се произнася по искане, което не е включено в предмета на спора с исковата молба и допълнителната искова молба; допустимо ли е въззивно решение, което е постановено по непредявен иск?
6) как следва да постъпи решаващият съд когато е сезиран с иск за заплащане на разходи за небаланс, основани на незаконосъобразно коригирани графици за производство без да е сезиран с допълнително искане за осъждане на производителя на база подадените от него графици - да отхвърли исковата молба изцяло или да постанови решение, с което да осъди ответника за разходи, изчислени на база подадените от производителя графици?