Придобивно основание
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Придобивно основание” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Одобреният през 1999 г. улично-регулационен план е по чл. 21а ЗТСУ /отм./ и тази норма е приложима при уреждане взаимоотношенията между страните във връзка с отредените за улица 73 кв. м. от имота на ищците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът не твърди притежаване на субективно право върху недвижим имот, но твърди, че притежава фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правният си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника?
Подлежи ли на пълно главно доказване правото на ищеца при предявен отрицателен установителен иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене представлява ли годно за защита фактическо състояние или обективна възможност за придобиване на права – придобиване право на собственост по давност чрез владение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с направено оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?
Прилага ли се на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, предполага ли се намерението му за своене и достатъчно ли е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?
По начало упражняването на фактическата власт върху недвижим имот продължава ли на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено?
Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Възможно ли е от декларациите по 3MДТ да се прави извод за липса на намерение за своене?
Декларациите по ЗМДТ могат ли да се ползват като доказателство за липса на намерение за своене?
Може ли да се приеме, че с вписването в съответната служба по вписванията на завещанието (с предмет недвижим имот) по искане на заветника е налице упражняване на правата по завещанието?
Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е ли израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира ли намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество?
Позоваването на давностно владение или снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя ли всички други предходни придобивни основания (способи) по отношение на същото недвижимо имущество в полза на същото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 14 ЗМДТ, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 27 ЗН, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 31 ЗС, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките за приложение на законовата презумпция на чл. 92 ЗС, когато сграда е била построена в съсобствен поземлен имот преди съсобствеността по отношение на този имот да бъде прекратена? Възниква ли съсобственост в сграда, изградена в съсобствен имот, само за онази част от собствениците, когато останалите не са учредили право на строеж? Как и с какви процесуални средства се установява степен на завършеност на сграда в груб строеж и допустимо ли е установяване на груб строеж със свидетелски показания? Допустимо ли е доказването на грубия строеж да се основава на предположение, а не на удостоверяване с нормативно установените образци, издадени от компетентните органи? Обща част ли е по смисъла на чл. 38 ЗС дворно място, върху която е построена сграда от част от собствениците на земята? От коя година следва да се счита, че е започнал да тече давностният срок по отношение на имоти, частна общинска собственост, с премахване забраната за придобиване по давност на вещи, които са частна държавна или общинска собственост – с допълнението на разпоредбата на чл. 86 ЗС с ДВ, бр.33/1996 г., или съобразно разпоредбата на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС, приета по-късно на 05.11.1999 г.? От коя година е започнал да тече давностният срок по отношение на общината, в полза на собственици на обекти в сграда, построена в съсобствен с общината урегулиран поземлен имот? Когато правото на собственост върху земята е установено с влязло в сила съдебно решение след построяване на сграда върху нея, става ли признатият от съда собственик на земята и собственик на построеното по силата на законовата презумпция на чл. 92 ЗС? Може ли институтът на придобивната давност да бъде приложен служебно от съда? За задълженията на въззивния съд при постановяването на решението да изложи мотиви, като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В правомощията на съда ли е при предявен ревандикационен иск да се произнесе по непредявен иск за липса на основание за държане или владение на имота?
Какъв вид правоприемник и правоприемник ли е съделител, отказващ се от безсрочен договор за наем, спрямо друг съделител, който е сключил този договор за наем?
До колко е приложима конверсията по чл. 229, ал. 3 ЗЗД по отношение на безсрочен договор за наем?
При констатирана липса на диспозитив от първоинстанционния съд по предявен установителен иск за прекратяване на договорното правоотношение, въз основа на което се държи имота и при кумулативно предявен ревандикационен иск, възможно ли е въззивния съд да се произнесе по ревандикационния иск с решение, с което потвърдва първоинстанционното?
При изпълнение на задължение от трето лице и приемане на плащането от кредитора на длъжника, следва ли да се доказва извършеното плащане пред съда, при положение, че няма възражение от кредитора?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи?
Налице ли е неизпълнение на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично и едностранно и съставлява ли това съществено процесуално нарушение, което да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължителна предпоставка за оборването на презумпцията на чл. 69 Закона за собствеността относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), която е въведена в полза на владелеца, ли е лицето, което ще я оборва, да се легитимира като собственик или оборването може да бъде извършено от всяко лице, срещу което е насочен положителен установителен иск за собственост? В случай, че отговорът на предходният въпрос е в смисъл, че оборването на презумпцията по чл. 69 ЗС може да се извършва само от лице, което се легитимира като собственик, при участието на двама и повече ответници, чийто претенции за право на собственост върху процесния имот се конкурират, съдът задължен ли е инцидентно да установи кой от ответниците е носител на правото на собственост? Налице ли е правна пречка за уважаването на положителен установителен иск за собственост, предявен от недобросъвестен владелец, при положение, че за част от периода на установяване на владение, свързано с ищеца лице по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ е държало имота на основание договор за наем; Осъщественото от свързаното лице държане, прегражда ли възможността на ищеца по този иск да докаже фактическия състав на владението и следва ли автоматично да се изключва своенето от страна на ищеца при тази хипотеза? Задължен ли е съдът да изследва намерението на владелеца и държателя на имот, самостоятелно за всеки субект, след което да направи разграничение относно намерението на всеки от двата субекта по отношение на имота и тогава да обоснове краен извод по основателността на положителен установителен иск за собственост? Когато намерението да се свои недвижим имот е демонстрирано пред обществеността, необходимо ли е доказване на демонстрирането на намерението и срещу конкретните ответници по установителен иск за собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Касационният съд е допуснал ли до касационно обжалване въззивно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ?
Дали решенията на поземлената комисия, с които е възстановена собствеността върху земеделските имоти, са нищожни, тъй като не са подписани от посочените в тях лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.