Действие на разпореждане
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Действие на разпореждане” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуска ли се прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Влияе ли завареното производство по ликвидация на допустимостта, евентуално – на основателността, на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК?
Допустим ли е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК срещу дружество, което е прекратено по решение на едноличния собственик на капитала и е в производство по доброволна ликвидация?
Има ли взискателят правен интерес да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, когато ответното дружество вече е прекратено по решение на едноличния си собственик и е в производство по доброволна ликвидация?
Допустимо ли е ищецът да се позове инцидентно на по-рано вписан в негова полза запор върху всички дружествени дялове в ЕООД, за да обоснове непротивопоставимост спрямо него на по-късно вписано в Търговския регистър решение на длъжника да прекрати дружеството и да предприеме действия по доброволна ликвидация /чл. 154, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ/ или оспорването може да бъде осъществено само след успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При описание на имота по чл. 6, ал. 1, б. в ПВ видът на имота като негова характеристика включва ли конкретни вещни права върху имота и изискването вещните права да се посочат като индивидуализиращи белези; при липса на дефиниция в ПВ на понятието вида на имота, за който се отнася акта, съгласно чл. 24, б. а, вр чл. чл. 6, ал. 1, б. в ПВ и при изричната разпоредба на чл. 60, т. 2 ЗКИР, че в част „А“ на партидата се вписват: видът на имота - поземлен имот, сграда, самостоятелен имот в сграда, следва ли текстът на чл. 60, т. 2 ЗКИР да се тълкува разширително като се приеме, че в понятието вид на имота се включва и следва да се впише и самото вещното право, което се отнася до този предмет: право на собственост, право на строеж, право на надстрояване и пр. По този въпрос се изтъква противоречие с Решение №145 от 15.01.2018 г. по гр. д. №5479/2016 г. на І г. о.?
Съществува ли идентичност между правото на собственост и правото на строеж за един и същи обект, когато е наложена възбрана върху това право. Визира се противоречие със същото решение?
След като вписванията се извършват по лична партида, а не по партида на имота, може ли приобретателят да се ползва от иска по чл. 440 ГПК, след като към момента на придобиване изрично е заявил, че е запознат, че върху имотите на прехвърлителя има наложена възбрана, която прехвърлителят се е задължил да заличи в определен срок; сочи се противоречие с Тълкувателно решение №1/2015 г. на ОСГТК, с горепосоченото решение и с Решение №292/22.12.2015 г. по гр. д. №1159/2015 г. на ІV г. о.?
След като ПВ регламентира вписване на актове относно недвижими имоти и вписване на възбрани и обезпечения в различни раздели, следва ли да се прилага чл. 181, ал. 1 ЗУТ и за двете вписвания, след като процедурата за вписване на възбрани и обезпечения е облекчена предвид необходимостта от бързина и ефективност; противоречие с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК?
Относима ли е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ към обезпечителното производство по чл. 389 ГПК и сл. за налагане на възбрана за право на строеж/право на собственост върху недвижим имот; противоречие със същия тълкувателен акт и с Решение №22 от 04.06.2020 г. по гр. д. №3048/2019 г. на ІІ г. о.?
Кога вписването на възбраната страда от пороци, препятстващи настъпването на правните й последици; противоречие с решението по гр. д. 1159/2015 г. на ІV г. о.?
Проявява ли наложената обезпечителна възбрана действието по чл. 452, ал. 2 ГПК спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, след като третото лице е недобросъвестен приобретател, който е знаел към момента на придобиването за вписаната възбрана по партидата на длъжника - прехвърлител; противоречие с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК, Тълкувателно решение №1/2015 г. на ОСГТК и решението по гр. д. №5479/2016 г. на І г. о. Спрямо същите въпроси се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; сочи се и очевидна неправилност, без конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
преформулират оплакванията на касатора за възприета невярна пазарна цена за имота, без да бъдат изложени мотиви от въззивната инстанция и след като вещото лице при изслушване в съдебно заседание е преизчислил по-ниска цена /199996,70лв. поради техническа грешка/, въззивният съд се позовава на чл. 272 ГПК, т. е препраща към възприетата от първоинстанционня съд цена от 217 760лв Твърдението е, че тази цена не е по заключението, невярна е и не отговаря на законите и приложните науки. Въпросите визират служебното задължение на въззивната инстанция за активност при възлагане на необходима експертиза за установяване на действителна пазарна цена на недвижим имот, за назначаване на повторна експертиза, каквато е била поискана от въззивния жалбоподател и отказана, за формиране и обосноваване на изводите на съда в тази насока. Изтъква се противоречие с ТР №1/09.12.2013 г ОСГТК и множество решения от практиката на ВКС /реш. №252/2023 г по гр. д №4396/2022 г, реш.№50/2021 г по гр. д №1845/2020 г, реш. №84/2022 г по гр. д №3141/2021 г на Трето г. о, реш. №186/2024 г по гр. д №4906/2022 г на Четвърто г. о и цитираната там съдебна практика на ВКС / ; противоречие с реш. №65/2017 г по гр. д №639/2016 г четвърто г. о по въпрос следва ли решаващият съд да обсъди и коригира цена, дадена в експертно заключение, след оплакване на страна за това, че допуснатото й завишаване е постигнато с прилагане на аналози офертни предложения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ГПК отнася ли се за доказването на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., но сключен не между страните по делото, а между ищцовата страна и трето лице и може ли ответната страна, ангажирала свидетелите, да се позовава на свидетелските показания за установяване наличието на такъв договор? В частност тази забрана не важи ли единствено и само между страни по делото?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 358 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства?
Какво е значението на невписано в търговския регистър решение на едноличния собственик на капитала за смяна на управителя, за отношенията на дружеството с трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за частична относителна недействителност на брачен договор, предвид същността му на комплексен имуществен акт, съдържащ взаимно обвързани клаузи?
Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните?
Увреждащо кредитора действие ли е сключването от длъжника/поръчителя на брачен договор преди сключването на договор за кредит на оборотни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
чл. 12 ГПК, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 14 ГПК, чл. 21 ал. 4 СК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
пар. 1 т. 7 ДР ЗБН, чл. 10 ал. 1 ЗКИ, чл. 133 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 57 ал. 1 ЗБН, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.