свързани с нея. Подписът на пълномощните е удостоверен от нотариус на остров А.-М. А. Е.. Прието е в тази връзка, че нотариалната заверка е осъществена на остров А. и за да се ползват пълномощните с официална доказателствена сила в Република България, то същите следва да бъдат апостилирани. Този извод е направен във връзка с изискването на чл. 129, ал. 2 ТЗ, съгласно което за оспорените сделки е установена законово форма – с нотариална заверка на подписите, а съобразно чл. 37 ЗЗД, същата форма следва да бъде изискуема и за упълномощаването. Съдът е извършил преценка и на удостоверяването от ответника, че М. Е. е осъществявала към момента на заверяване на пълномощните, длъжността „нотариус на остров А.”, но този факт е ценен като недостатъчен, за да бъде приета за спазена предвидената от закона форма за действителност на пълномощните. Съдът е мотивирал още и това, че дори и да се приеме за спазена формата на пълномощните, самото упълномощително изявление е общо, а не изрично, поради което и представените пълномощни не учредяват представителна власт за разпореждане с дружествените дялове. Съставът на ВОС е мотивирал още и неприложимост на правилото на чл. 301 ТЗ по отношение на процесните сделки, тъй като те нямат характер на търговски. Освен това е разгледал и фактическото противопоставяне на дружеството на вписване на обстоятелства свързани с процесните продажби на дялове. По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД макар и приел, че не дължи произнасяне, съдът накратко е мотивирал наличие предпоставките и на това основание, поради несъответствие между продажната и действителна стойност на дяловете.