Апостил

В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 30 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелецът да направи достояние намерението си за своене?
Допустимо ли е приемането на писмено доказателство (удостоверение за натурализация на британски гражданин), издадено от чужда държава и представено в превод на български език, без заверка „Апостил“?
Допустимо ли е съдът да мотивира крайния си извод въз основа на писмени доказателства, издадени на лице, което не е страна в правния спор?
Учреденото в полза на лице „право на обитаване на имот“ включва ли правомощието това лице, да се събират плодовете от имота (да го отдава под наем)?
Съставлява ли необоснованост на решението несъобразяването и оставянето без коментар на практиката на съдилищата, вкл. и на ВКС? При несъобразяване с тази практика следва ли съдът да коментира причините за съобразяване или несъобразяване с практиката?
Съставлява ли необоснованост и неправилност на решението на втората инстанция липсата на мотиви по доводите и съображенията на страните по делото, както е сторено с писмените бележки пред РОС?
С оглед приложението на чл. 127 ГПК, задължен ли е съдът да поиска от ищеца да посочи актуалния си адрес с оглед защита правата на другата страна? При липса на данни относно адреса и гражданската регистрация на ищеца, следвало ли е да не се дава ход на делото, а да се даде срок на ищеца за изправяне на тези непълноти на ИМ, и при неизправяне - делото да се прекрати?
Следва ли съдът да изследва право- и дееспособността на ищеца, ако ответникът възрази и твърди, че ищецът не е право- или дееспособен по редица причини?
Има ли представителна власт упълномощеният адвокат на ищеца, ако не е доказана безспорно право- и дееспособността на ищеца? Основателен ли е отказът на съда за назначаване на графични експертизи по отношение подписа на ищеца в пълномощните и Н.. акт №45/1983 г., които визуално са различни и нарушават ли правото на защита на ответника тези откази на съда?
Следва ли съдилищата да приемат като годно доказателство документ /в случая Сертификат за натурализация на гражданин/, който не е снабден нито с Апостил, нито с Декларация за идентичност на имена, нито с адрес на съответното лице в държавата, чийто гражданин твърди, че е; нито какъвто и да е документ от тази държава, който да удостоверява валидността на Сертификата, а също така, документ, който е с неясен печат и без заверка на български дипломатически власти в съответната държава?
Следва ли съдът да обследва съмнителни обстоятелства относно психическото състояние на ищеца, който за повече от 30 години нито веднъж не е посетил България, дори за погребението на родителите си и липсват каквито и да е писмени документи, че е поддържал някаква връзка с тях /родителите/ - писма, телеграми, картички и пр.? Следва ли да се провери и обстоятелството, че пълнокръвният брат на ищеца е психически болен, недееспособен и е въдворен в психиатрично заведение, а бащата се е самоубил, хвърляйки се от висок етаж, и дали всичко това не се дължи на наследствени психични изменения, които без съмнение биха засегнали и ищеца по делото?
Длъжен ли е бил съдът да издаде съдебно удостоверение, чрез което да се снабдим от Гранична полиция с друго удостоверение относно преминаването на българската граница от ищеца за времето от м. декември 2023 г. - до м. януари 2024 г?
Правилно ли съдът не изследва въпроса дали ищецът след Брекзит на Великобритания, чийто гражданин твърди, че е, има право да притежава имоти в България, въз основа на сделка, предхождаща Брекзит, както и на имоти, получени по наследство след смъртта на родителите си? Както и въпросът - откъде съдът приема обстоятелството, че ищецът е приел наследството от родителите си, без да се приложи чл. 48 и сл. от ЗН?
Следва ли да се изиска изрично пълномощно с актуална дата между Р. Д. Д. и неговия адвокат за касационната инстанция?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички искания и възражения на страните и да изложи мотиви по тях?