съдия Мадлена Желева
Съдебни актове, докладвани от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото;
Относно правото на децата на починалото при ПТП лице на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния родител;
Задължително ли е починалият вследствие на застрахователното събитие, респ. на ПТП, да е живял в едно домакинство с членовете на семейството си, по смисъла на чл. 2, пар. 1, б. „Б“ Директива 2012/29/ЕС, за да имат право последните да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради настъпилата му смърт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а) възприетия за справедлив размер на обезщетение от 50 000 лв. в полза на Т. М. Ш., и относно: б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно невъзприет принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 119 ал. 1 ЗДвП, чл. 172 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 498 ал. 3 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съвместима ли е националната уредба, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и забранява уговаряне на по-ниско възнаграждение между адвокат и клиент, с разпоредбите на правото на Европейския съюз относно свободната конкуренция?
Обвързва ли съда нормативно установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение при присъждане на разноски, или този размер следва да служи само като ориентир, подлежащ на преценка според конкретните особености на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит при условията на предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, ако в исковото производство се установи, че уведомлението на кредитодателя до кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост на получения кредит, извършено при условията на чл. 47 ГПК, не е било доставено на точния адрес на пълномощника на длъжника съгласно подписано споразумение към договора за кредит – Т. Н. Козлоджова, [населено място], [улица] а, при което длъжникът не е надлежно уведомен, тъй като волеизявлението на кредитора не е достигнало до точното упълномощено лице на изрично посочения адрес?
Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд с разпореждане – с изпратена призовка, призовава процесуално неупълномощено лице от длъжника да получи от съда препис от исковата молба с цялата приложена документация към нея? С това си процесуално действие въззивният съд не действа ли едностранчиво, като иззема функциите на кредитора по задължението му да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, с което се злепоставят интересите на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения за основателни, а други – не, и да обоснове крайните си изводи като посочи съображенията си за тях?
Следва ли въззивният съд да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Как следва да бъдат ценени доказателствата, събрани по делото? Могат ли да бъдат ценени доказателства, които не са приети по делото?
Как следва въззивният съд да преценява относими и допустими гласни доказателства в хипотезата на чл. 172 ГПК? Допустимо ли е съдебното решение да бъде основано само на показанията на лицата по чл. 172 ГПК, които макар и заинтересовани са възприели вярно релевантните факти и ги възпроизвеждат добросъвестно?
Длъжен ли е въззивният съд да кредитира показанията на заинтересования свидетел при липса на данни по делото заинтересоваността на същия да повлияе на достоверността на показанията му?
Може ли въззивният съд да преиначава свидетелските показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантните за спора факти, щом установяването им е допустимо с гласни доказателства?
С какви доказателствени средства се оборва законова презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД? Допустимо ли е с поредица от косвени доказателства да се изключи знанието за увреждащото действие на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?
Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните?
Когато искането е предявено преди настъпване на обуславящия го фактически състав и същият се осъществи в хода на производството, длъжен ли е съдът да приложи чл. 235, ал. 3 ГПК и да приеме претенцията за доказана и основателна с крайния съдебен акт?
Длъжен ли е съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид изплащането на целия застрахован дълг, след настъпване на застрахователно събитие, ако изплащането е настъпило след завеждане на иска срещу застрахователя, но преди произнасянето на съда по редовността, допустимостта или основателността на този иск?
Легитимиран ли е застрахованият длъжник по банков кредит да иска заплащане към себе си на застрахователното обезщетение в размер на остатъка от кредита, неизплатен към завеждането на иска, когато периодично погасява задължението си по кредита в хода на производството по иска му срещу застрахователя, или във всички случаи е легитимиран само да иска заплащане от застрахователя към кредитора си /чл. 383 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД/?
Въпрос на допустимост или на основателност е въпросът за активната легитимация на длъжника по банков кредит да иска плащане от застрахователя към себе си, когато заплаща в хода на производството по този му иск неизплатената част от дълга?
Може ли съдът да поставя на страната срокове за взимане на становище по-къси от определените в закона или задължителната съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се развие исково производство, без да е преминало през преюдициалното производство по чл. 692 – чл. 693 ТЗ? Какво е значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Може ли исковият съд да процедира, без да зачете приетото за установено в определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как исковият съд да процедира при наличие на определение по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Дали същото следва да се отмени (обезсили) или исковият съд може просто да го игнорира и да приеме друго? Какъв в крайна сметка е смисълът и значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как се отменя влязъл в сила акт (определение)? Може ли исковият съд просто да каже, че той приема друго и двата акта да си останат в правната действително (с противоположни съдържания)? Има ли право исковият съд да отмени определение на съда по несъстоятелността, като се има предвид, че става въпрос за два съдебни състава на една и съща инстанция? Как следва несъстоятелен длъжник да процедира при наличие на ДДС за възстановяване? Дали тази разлика /разликата между ДДС, подлежащо на възстановяване на длъжника в несъстоятелност, и другите му публични задължения/ следва да бъде само за ДДС или и за другите публични задължения? След като има признато ДДС за възстановяване следва ли НАП да представи конкретна схема на задълженията, които се смятат за погасени? Когато синдиците плащат ДОД /явно се има предвид ДДФЛ/ към НАП по разпореждане на съда може ли НАП да ги отнася към други задължения? Ако НАП направи това длъжен ли е да информира съда по несъстоятелността, че са погасени стари задължения в определен размер? Има ли процедура по „намаляване на приети задължения“ и как да процедират съдът и синдикът, когато НАП очевидно погасяват стари задължения, но това действие по никакъв начин не се отразява в производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 637 ал. 3 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.