1. „Длъжен ли е посредникът при сделка с недвижим имот да вземе участие при самото сключване на договора, за да има право да получи възнаграждение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №57/07.06.2011 г. на ВКС по т. д. №463/2010 г. и Определение №690/21.10.2010 г. по т. д. №328/2010 г., I т. о., ТК) и 2. „Оттеглянето па поръчката съгласно чл. 287 ЗЗД съставлява ли разваляне на договора за поръчка и какви са правните последици от него с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №482/13.12.201 1 г. на ВКС по гр. дело №1486/2010 г., IV г. о., ГК и Решение №159/22.02.2016 г. на ВКС по т. д. №1871/2015 г., II т. о., ТК). За да обосноват специалната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторите считат, че от изключителна важност за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът дали посредникът, изключен от сключването на сделката, страните по която е свързал и по която е посредничил, има право на възнаграждение, тъй като посредничеството е „чисто фактическа дейност”. В този смисъл, поддържат правното съждение, че посредничеството е възмезден договор, абсолютна търговска сделка, като посредникът не е представител (пряк или косвен) на страните, а единствено съдейства при сключването на сделката, доколкото е договорено и доколкото самите страни преценят.