всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 138 ЗЗД

Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При спор относно съдържанието на договорните клаузи следва ли при тълкуване на договора съдът да се съобрази с критериите по чл. 20 ЗЗД, за да се изведе действителната воля на страните с оглед разграничаването на договора за поръчителство от уговорка по чл. 121 ЗЗД за поемане на солидарна отговорност?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Счита ли се, че с промяна в начина на олихвяване на кредита -от договорна на законна лихва, кредита е направен изискуем от кредитора?
От коя дата започва да тече давността за банков кредит, по който кредиторът е направил промяна в начина на олихвяване -от договорна на законна, без кредита изрично да е обявен за предсрочно изискуем?
Когато за обезпечаване на същото задължение по банков кредит е издаден нов запис на заповед от друг издател и с друг авалист, който е встъпил в договора, отпада ли отговорността на издателя или авалиста по предходен запис на заповед за същото вземане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Задължен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните? Какви са задълженията на въззивния съд при направено обосновано оплакване за неточен или непълен доклад на първоинстанционния съд от страна на въззивника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали може да се определи като поръчител страна по договора за заем, която е поела задължение като солидарен длъжник наред със заемополучателя, без тя самата да е заемополучател?
Дали за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД е необходимо наличие на отделен договор за поръчителство или съдържанието на такъв може да се извлече от друг договор между страните, например заемен, по който страната е поела солидарно задължение наред с главния длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Представлява ли процесуално нарушение произнасянето на въззивния съд, основаващо се на дадена от съда различна правна квалификация на източника на задължението по отношение на ищеца - задължение по договор за поръчителство, а не по силата на съвместно поети солидарни задължения, каквито са именно претенциите на ищеца, по предявени искове от изпълнил задължението си солидарен длъжник, или негов правоприемник срещу другия солидарен длъжник и произтичаща от чл. 127 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се позове избирателно с крайния съдебен акт на заключение на вещо лице, касаещо размера на дълга по договор за банков кредит, при условие, че в заключението се съдържат и отговори на поставените задачи, определящи размера на дълга, различен от този, на който въззивният съд се е позовал, и който е в интерес на длъжника? Порокът на съдебното решение на въззивната инстанция - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е, необоснованост или очевидна неправилност?
При предявена претенция от ищеца по делото за неиздължена главница по договор за банков кредит, следва ли съдът да отчита извършените плащания от длъжника – ответник върху капитализираните лихви като погасявания от главницата по кредита?
Длъжен ли е съдът да обсъди възражението за нищожност на разпоредба от договора за банков кредит, сключен между банка и физическо лице – поръчител, касаеща едностранната промяна на действащия БЛПМФ и липса на ясна методика за компонентите, които влияят на тази промяна при наведено твърдение от страната относно увеличен размер на главницата по договора за кредит във връзка с едностранната промяна на лихвения процент?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота наведените доводи за неравноправност на клаузите по отношение на физическо лице – поръчител, което е и управител на търговско дружество – кредитополучател по договор за банков кредит?
Допустима ли е национална правна уредба, която определя за гаранта по кредита – физическо лице, при сключен договор за кредит между търговец и кредитна институция, обем на отговорността на физическото лице – гарант спрямо кредитната институция, идентичен с този на търговеца, при неспазване на защитата на физическото лице – потребител по Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и по Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета?
Допустима ли е национална правна уредба съобразно цитираните по-горе директиви, която не отчита, че физическото лице гарант по договора за кредит не преследва търговска цел и че същата не е преобладаваща за него в общия контекст на договора и не предвижда ограничения в начисляването на лихва върху лихва при предоговаряне на кредита?
Следва ли понятието потребител по чл. 2, т. 1 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите да се тълкува в смисъл, че физическото лице – гарант по кредита, сключен между кредитната институция и търговеца, не притежава качеството потребител и не се ползва със защитата на потребител, след като обезпечава кредит на търговец само на това основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Решението на АС-София е недопустимо, тъй като предявеният иск е недопустим и постановеното решение изцяло противоречало на духа и буквата на закона досежно целта на заповедното производство и специалния характер на иска по чл. 422 ГПК.
Неправилно съдът бил приел, че съединяването на три отделни заповедни производства в един исков процес, дори и между едни и същи страни, е допустимо и производството по чл. 422 ГПК и делото не следва да се прекрати, въпреки факта, че се касаело за три отделни записа на заповед за различни суми, които са предявени по различно време и по които има различни искания за присъждане на лихва, като видно от приложените писмени доказателства към исковата молба се касаело за различно оформени отделни копия от записите на заповед от различни длъжностни лица и по различно време и в нарушение на разпоредбите на чл. 422, ал. 1 и чл. 418, ал. 6 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Следва ли да се приеме, че ако дадено лице, което няма юридическо образование, е наименувано като „солидарен длъжник“ и/или „съдлъжник“ в договор за заем, а реалното му правно качество е „поръчител“, то същото лице е длъжно да знае, че е поръчител и съответно за него се прилага давността, посочена в чл. 147, ал. 1 ЗЗД?
Следва ли да се приеме, че в случай че дадено лице, което няма юридическо образование, е наименувано като „солидарен длъжник“ и/или „съдлъжник“ в договор за заем, а реалното му правно качество е „поръчител“, и това лице узнае за реалното си качество вследствие на консултация с юрист, но след изтичане на срока му за възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 ГПК, то узнаването на реалното му правно качество е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно до изтичане на срока за подаване на възражение?
Следва ли съдът при постановяване на съдебното си решение и при наличие на достатъчно данни за спорно тълкуване в договорни клаузи на договор – предмет на делото, да тълкува процесните клаузи и мотивите му относно тълкуването да се приемат за новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на някоя от страните до изтичане на срока за подаване на възражение и преди тълкуването им от съда?
Представлява ли новооткрито за страните обстоятелство по чл. 424 ГПК извършеното чрез инцидентен установителен иск във вече заведено дело по чл. 424 ГПК установяване на факта, че страна по конкретен договор за кредит/заем няма фигурата на солидарен длъжник съгласно чл. 121 ЗЗД и сл., както е описана в процесния договор, а има фигурата на поръчител съгласно чл. 138 ЗЗД и сл. и съответно за нея следва и могат да се приложат разпоредбите на чл. 147 ЗЗД?
Представлява ли новооткрито обстоятелство по чл. 424 ГПК извършено от съда последващо инцидентно тълкуване на договор, което е от значение за решението по делото и съответно установената от тълкуването нова правна обстановка между страните е ли е новооткрито обстоятелство, което да доведе до допустимост на иска по чл. 424 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се твърди противоречие на въззивното решение с решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на ВКС, IV г.o., решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №208 от 09.02.2018 г. по т. д. №394/2017 г. на ВКС, I т. о., в които /и в редица други/, последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела