всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 121 ЗЗД

Чл. 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е въззивният съд да приеме, обсъди и отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД като основан на „злоупотреба с право“ по чл. 3 ГПК, при положение че в исковата молба са въведени фактически твърдения за вреди от противоправно поведение – „незаконно спиране на строителството чрез обезпечителна заповед – и не са релевирани факти за злоупотреба с право, без да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК и без да даде указания на страните за това изменение на фактическата рамка на спора?
Длъжен ли е въззивният съд, когато докладът на първата инстанция е непълен или неправилен, служебно да изготви собствен доклад по чл. 146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и представлява ли неизвършването на тези действия съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост/неправилност на въззивното решение?
Налице ли е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за вреди от „спиране на строителството“, когато между същите страни е висящо дело по чл. 109 ЗС (гр. д. №47/2023 г. по описа на РС – Ловеч) относно същия строеж, за което са издадени първата (отменена) и втората обезпечителна заповед, и представлява ли отказът на въззивния съд да спре делото при изрично искане и наличие на очевидна преюдициалност съществено процесуално нарушение?
Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вреди от неправомерно поискано и наложено обезпечение („спиране на строителството“), като приеме, че внесената гаранция по чл. 403 ГПК в размер 3 060 лв. служи за „обезщетяване на вредите и изключва деликтната отговорност за претендираните вреди в размер 56 000 лв. (частичен иск от 115 239 лв.) и допустимо ли е една и съща гаранция по чл. 403 ГПК да бъде използвана за две различни обезпечителни заповеди – първа, отменена, и втора, нова?
Налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и нарушение на чл. 6 КЗПЧОС, когато съдия от ОС – Ловеч, участвал в състав по в. ч. гр. д. №345/2023 г. (по жалба, свързана с обезпечителна заповед и спора по чл. 109 ЗС по гр. д. №47/2023 г. на РС – Ловеч), участва впоследствие в състав на същия съд като въззивен съдия по иск по чл. 45 ЗЗД между същите страни, основан именно на вредите от същата обезпечителна мярка и същото производство?
Отговаря ли на изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивно решение, при което съдът: - формално възпроизвежда фактите; - не анализира договори за строителство, фактури за платения аванс, констативен акт за незаконно строителство на ответниците и последиците от отменената обезпечителна заповед; - и обобщава правния си извод до това, че „подаването на жалби е конституционно право“ и „има внесена гаранция по чл. 403 ГПК“, без конкретен анализ на причинната връзка и размера на вредите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При спор относно съдържанието на договорните клаузи следва ли при тълкуване на договора съдът да се съобрази с критериите по чл. 20 ЗЗД, за да се изведе действителната воля на страните с оглед разграничаването на договора за поръчителство от уговорка по чл. 121 ЗЗД за поемане на солидарна отговорност?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кой има право на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение при обективно и субективно съединени искове, когато не е главна или подпомагаща страна по всички искове?
Произтичат ли процесуални права за подаване на въззивна жалба за лице, което не е необходимо другар по съединените искове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При тълкуването на договора по реда на чл. 20 ЗЗД задължен ли е съдът да търси действителната обща воля на страните, а не предполагаемата такава, и задължен ли е съдът при тълкуване на отделните уговорки от договора да ги тълкува във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Като поръчител или като съдлъжник отговаря лице, което е поело солидарно задължение за заплащане на парична сума, без да е получавало тази сума от кредитора?
Следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?
Прекъсва ли давността за вземането подаването на молба за образуване на изпълнително дело, ако: молбата е нередовна; до момента на прекратяване на изпълнителното производство не са предприети никакви действия по изпълнение; длъжникът не е уведомен за образуваното производство?
Тече ли давност за вземането, когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му, както и дължи ли изпълнение ЧСИ, ако е сезиран с нередовна молба по чл. 426 ГПК?
Прекъсва ли се погасителната давност за вземането, ако са извършени действия по образуване на изпълнително производство, за което длъжникът не е бил уведомен от съдебния изпълнител?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотив, като обсъди всички доказателства, установените обстоятелства и значението им за спора, както и да мотивира защо възприема или не възприема твърденията и доводите на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е правен интерес за длъжник да предяви субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 2 ГПК за несъществуването на парично вземане не само срещу кредитора, но и срещу кредитора на кредитора?
Лице, сключило (подписало) договор за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД, солидарен длъжник ли е?
Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече ли самостоятелно за всеки солидарен длъжник?
Предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците от ЧСИ имат ли правно значение и последици спрямо останалите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато доверителят по договор за поръчка е упълномощил няколко лица да извършат от негово име и за негова сметка определено правно действие, възниква ли солидарна отговорност между доверениците, ако поръчката е изпълнена само от един от тях?
Следва ли всяка страна да докаже твърденията, на които е основала своите искания и възражения?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да разгледа оплакванията и доводите във възизвната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Ако за разумния срок и нарушението на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧ е от значение общата продължителност на съдебното производство, но исковата претенция за репариране на вреди, настъпили за ищцовата страна вследствие на нарушеното й право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е предявена солидарно против няколко ответници, следва ли да се изясни приносът на всеки от ответниците към общата забава? При положителен отговор на този въпрос как следва да се отчете приносът на всеки от ответниците- единствено на база количествен критерий - периода за разглеждане на делото или при съобразяване с извършените процесуални действия пред всеки от ответниците, необходимостта от събиране на нови доказателства и положените от съда усилия за ускоряване на производството? Ако едно от съдилищата не е нарушило задължението си да разгледа и реши делото в разумен срок предвид неговата правна и фактическа сложност, но въпреки това е налице общо забавяне на съдебното производство над разумното, то този добросъвестен съд следва ли да отговаря за понесени от ищците вреди при предявена претенция за репарирането им при условията на солидарност против повече от един ответник, когато установяването на липса на принос на един от ответниците към общата забава не би попречило за репарирането на претърпените от ищците неимуществени вреди предвид наличие на друг ответник с установена вина? В пряка причинно-следствена връзка ли се намира поведението на съдебната инстанция, която не е нарушила задължението си да разгледа делото в разумен срок, с понесените от ищците неимуществени вреди при обща забава за разглеждане на съдебното производство в случай на предявена против множество ответници при условията на солидарност претенция за репариране на вреди? При субективно съединяване на искове против повече ответници с искане за солидарното им осъждане, ако исковете бъдат уважени, следва ли тези ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците и направените по делото разноски при условие, че солидарността възниква само в определените от закона случаи или само когато е уговорена /чл. 121 ЗЗД/, а такова законово предвиждане липсва? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите? Размерът на обезщетенията, присъждани от ВКС по дела, имащи за предмет иск по чл. 2б ЗОДОВ, явява ли се релевантен критерий за определянето на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД при дела със сходна фактическа и правна обстановка? Следва ли съдът да осъди солидарно всяка една съдебна инстанция, отговорна за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, при положение че е налице съпричиняване на противоправния резултат от тяхна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и в решението си да обсъди оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните, включително когато препраща към решението на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК? (По иск на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела