чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Чл. 81. […] (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали преценката на въззивния съд по чл. 52 ЗЗД е основана на всички относими за случая обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В случаите, в които се твърди осъществяването на медицински деликт, в каква зависимост и кои са подлежащите на доказване факти за установяването наличието на пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдените вредоносни последици и конкретно действие/бездействие при извършване на правнорегламентирана дейност, и изисква ли се да е подлежащо на доказване, и да е доказано пълно и главно нарушението на конкретна императивна норма, регламентираща конкретна дейност? Изисква ли точното прилагане на чл. 45 ЗЗД в случаите на твърдения за медицински деликт, причинната връзка между конкретно противоправно действие/бездействие, и сочените вреди да е доказана по начин, установяващ, че само конкретно поведение/бездействие представлява единствената възможна причина за настъпване на конкретна вреда, и чрез изключване на всички евентуалности и догадки за възникване на последната? Във връзка с приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД, кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане в хипотеза на твърдения медицински деликт, и следва ли да е доказана причинна връзка между настъпилите вреди и конкретно поведение или бездействие на конкретно лице - противоправно поради нарушение на конкретна материално правна норма, и изисква ли това доказване да изключва всяка друга възможна или хипотетична причина за настъпване на сочените вреди? Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Може ли съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че е служител при ответника и като такъв е заинтересован от изхода на спора, без да обсъди и изложи мотиви за наличието на непосредствен личен интерес за свидетеля от изхода на делото и без да прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото? Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност следва ли да обсъди и посочи какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, като посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК?
Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведен като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Какво е задължението на въззивния съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за правилното прилагане на принципа на справедливостта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?
Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото и закупуване от НЗОК? Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Република България? Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице на достъп до медицински услуги на територията на Република България?
На основание действащата към момента законодателна уредба - чл. 55а ЗЗО, допустимо ли е НЗОК да закупува от изпълнител на болнична медицинска помощ, недоговорена с индивидуален договор дейност?
Намира ли приложение нормата на чл. 59, ал. 7 ЗЗО (в редакцията в периода на извършване на дейността), определяща същественото съдържание на индивидуалния договор между възложител и изпълнител на болнична помощ, относно конкретизирането на вида, обема и цените на оказваните медицински услуги, като основание за тяхното заплащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен напълно в пълния претендиран размер, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начина, свързани с причиняването му, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчните последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт?
Допустимо ли е искът да бъде напълно уважен, при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по несъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при или по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики? Нужно ли е в исковата молба ищецът да наведе конкретни твърдения относно нарушението на утвърдените медицински стандарти и правила на добрите медицински практики? Длъжен ли е съдът при уважаване на иска да посочи и обоснове наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и конкретното нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Има ли задължение съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните?
При наличие на противоречие между заключенията на вещи лица по отношение на едни и същи въпроси, как следва съдът да цени същите?
Следва ли съдът да вземе предвид и да обсъди не само писмените заключения на вещите лица, а и отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание?
Въззивният съд като втора първа инстанция следва ли да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по съществото на спора, които са резултат от решаваща, а не контролна дейност?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?
Може ли гражданският съд да формира изводи въз основа на доказателства и данни, налични в друго, наказателно, производство, което не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт?
Следва ли при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът да обсъди всички конкретно съществуващи факти и обстоятелства?
Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 11 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити? Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства? Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители? Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Липсата на информирано съгласие за определен диагностичен процес или поставяне на сребърна гъба в конкретния случай действие или бездействие е, което да бъде определено като медицински деликт; 2. Липсата на час на смъртта в съобщението за смърт, издадено от болничното заведение, нарушение ли е, което да се определи като медицински деликт, доколкото часът на смъртта установява реалното настъпване на същата, а видно от медицинската документация след настъпилата смърт е имало венозен достъп на пациента; 3. Позоваването на съда на медицински стандарт, различен от нормативно установения за съответния случай, а именно спешна медицина вместо АГО и хирургия, е ли основание за връщане на делото на съответната инстанция за ново произнасяне и води ли до недопустимост на съдебното решение; 4. При медицински деликт съдът длъжен ли е да мотивира решението си при приложение на относимия към случая медицински стандарт, действащ към датата на настъпване на вредоносния резултат, а именно смърт на пациент; 5. Следва ли съдът в определението си за допускане на СМЕ да постави въпрос относно приложимия медицински стандарт и алгоритъма на действие по него, в съответствие с клиничната пътека, по която е лекуван пациентът; 6. Какво е значението на изискването за писмена форма на информираното съгласие при операция на пациента и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорност на лекуващия лекар; 7. Как следва да се преценява наличието на противоправно деяние. Нарушаване на етичните норми представлява ли противоправното твърдение. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите сочат решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси. В изложението се съдържат и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.