чл. 40 ЗС
Чл. 40. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.
(2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.
(3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли собственик на идеални части от недвижим имот да води отделен иск за установяване на притежаваните от него права, независимо че има на разположение чл. 40 ЗС?
При въведени твърдения за собствени права върху обща част и оспорвване на притежавания размер на идеални части от правото на собственост на ответника върху процесната обща част ищецът има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск?
Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в хипотеза, в която размерът на дяловете от общите части на дадена етажна собственост вече е бил определен по законоустановен съдебен ред в рамките на делбено производство?
Допустим ли е отрицателен установителен иск в хипотезата на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога съдът прилага разпоредбата на чл. 130 ГПК - при първоначална констатация на недопустимост на иска или и след събиране на доказателства от страните по делото? Дали за допустимостта на установителния иск е необходимо винаги интереса да е непосредствен или е достатъчно той да е евентуален? Как се доказва правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост от една страна и от друга страна - предмета на доказване на същия иск? В какво се състои доказването на правния интерес от водене на отрицателен установителен иск - дали ищеца следва да установи наличието на правото си на собственост, като представи доказателства за това или при условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост като предпоставка за допустимост на предявения иск? При положение, че при отрицателния установителен иск предмет на доказване е отричаното право на собственост на ответника по отношение на което със съдебното решение се формира СПН, длъжен ли е ищецът да доказва при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост, за което се легитимира като собственик? Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Дали таванът е обща част по предназначение тогава, когато преустройството му е узаконено с административен акт и административният акт установява ли право на собственост на това преустройство? Какво е доказателственото значение на удостоверението за търпимост, издадено на основание пар. 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ във връзка с правния статут на недвижим имот и може ли имота да бъде придобит по давност, ако е изграден в тавански етаж на сграда – етажна собственост при индиция за приобщаване на общи части от сградата към имота? Относима ли е разпоредбата на пар. 16 ПЗР ЗУТ към вещноправните последици от незаконното строителство и статутът на търпимост може ли да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Разпореждане №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато в поземлен имот е изградена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, чия собственост са изградените в поземления имот елементи на вертикалната планировка, сгради и съоръжения на допълващото застрояване, включително басейни, които не са самостоятелен обект на правото на собственост – на собственика на земята по принципа на приращението (чл. 92 ЗС) или на етажните собственици на основание чл. 38 ЗС, евентуално чл. 98 ЗС? (Тълкувателно дело)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Захарова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Очевидно неправилни ли са изводите на съда относно статута на дворното място и тези, касаещи сутеренния етаж – прието е, че следва да се допусне делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част, а е допуснат до делба апартамент на третия етаж, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутерена при равни делбени части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях? (По отрицателен установителен иск за право на собственост)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи вещо лице, при наличие на оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна и при необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, когато за изясняване на тези обстоятелства са необходими специални знания? При преценката дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект, съответно на тези за жилищни помещения, следва ли съдът да основе изводите си на заключение на вещо лице, което да изследва характеристиките на таванските помещения, изобщо подпокривното пространство, и следва ли тази преценка да се направи към момента на построяването на сградата, респ. законно извършено преустройство, съобразно приложимите по време строителни правила и норми? Въззивният съд длъжен ли е да обсъди и да даде отговор на всички относими доводи, аргументи и оплаквания, наведени във въззивната жалба? Следва ли изводите на съда да са резултат от формално валидни заключения и логически обусловени следствие от дадените условия /предпоставки/, съставляващи доказателствата и доводите на страните и следва ли съдът да обсъди процесуалните искания на страните и доводите им, които имат значение за решаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, без да третира някои от тях (например съдебната експертиза) като ползващи се с приоритет пред останалите доказателства, да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора – поради противоречие с Решение №91/27.08.2015 г. по гр. д.№321/2015 г. на ВКС, II г. о. и Решение №267 от 04.03.2014 г. по гр. д.№30/2013 г. на ВКС, I г. о.?
Може ли да бъде признато право на собственост по отношение на етаж от сграда (или част от етаж от сграда), без да се изследва въпросът дали този етаж представлява самостоятелно обособен обект към момента на посоченото придобивно основание в контекста на това има ли архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, с който съответната реална част от сграда (етаж) да е обособена като самостоятелен обект? – поради противоречие с Решение №50122 от 18.01.2023 г. по гр. д.№109/2022 г. на ВКС, I г. о., Решение №28 от 16.01.2022 г. по гр. д.№2861/2021 г. на ВКС, I г. о. и Решение №30 от 07.02.2012 г. по гр. д.№401/2011 г. на ВКС, I г. о.?
Какъв е начина, по който съдът е длъжен да извърши оценка на прието по делото заключение на вещо лице? - поради противоречие с решенията по т. д.№311/2010 г. на ВКС, II т. о., гр. д.№1295/2018 г. на ВКС, I г. о., т. д.№806/2009 г. на ВКС, II т. о., т. д.№475/2012 г. на ВКС, II т. о., гр. д.№1814/2009 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №69/22.06.2022 г. по т. д.№878/2021 г. на ВКС, II т. о.?
Кои са основните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на собственост и длъжен ли е съдът да изследва тяхното наличие във връзка с особеностите на конкретния случай, за да прецени има ли годен самостоятелен обект на правото на собственост? - поради противоречие с Решение №80/27.07.2018 г. по гр. д.№3114/2017 г. на ВКС, II г. о.?
Как се определя предназначението на обект в сграда и следва ли това да стане на база на одобрен инвестиционен (архитектурен) проект? – поради противоречие с Решение №16 от 17.05.2022 г. по гр. д.№2429/2021 г. на ВКС, I г. о.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Явяват ли се басейнът и сградата-павилион общи части по смисъла на чл. 38 ЗС и следва ли да се считат за принадлежности към самостоятелните обекти?
Относими ли са документите за начина на урегулиране на поземления имот и инвестиционните проекти към спора по чл. 109 ЗС, свързан с осигуряване достъп до общите части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.