всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 240 ал. 2 ТЗ

Отговорност
Чл. 240. […] (2) Членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали е налице правен интерес за акционер да иска отмяна на решение на общото събрание на акционерите, с което е прието да не се гласува предложение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ срещу членове на съвета на директорите за причиняване на вреди в резултат на действия и бездействия на членовете на съвета на директорите?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Решението на орган на управление да не се приема нещо, да не се прави нещо, да не се действа или бездейства, представляват ли отрицателни решения? Ако те представляват такива, представляват ли годен предмет на иска по чл. 74 ТЗ и могат ли да бъдат атакувани с него? Когато е прието отрицателно /негативно/ решение, което е прието в нарушение на процедурните правила или е материално незаконосъборазно, подлежи ли то на отмяна, ако срещу приемането му е предявен иск в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ? Кое в такъв случай е лицето, което има правен интерес да предяви такъв иск? Когато решението се отмени по реда на чл. 74 ТЗ, настъпва ли конститутивният ефект на решението и води ли това до възстановяване на висящността на въпроса /предишното правно положение/ дали да се предяви или не иск за търсене на отговорност на членовете на СД за вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е и подлежи ли на разглеждане от съда възражение на ответника срещу активната процесуалноправна и материално-правна легитимация на ищеца?
Подлежи ли на обсъждане в мотивите на решението направено от ответника възражение срещу материално-правната легитимация на ищеца при връзка на преюдициалност между фактите, на които тази легитимация се основава и отричаното правоотношение, въведено от ищеца като предмет на делото?
Възможно ли е акционер да претърпи вреди от действия на управителните органи на акционерно дружество, съответно – възможно ли е управителните органи да носят извъндоговорна отговорност за вреди причинени на акционер от техни действия или бездействия?
Може ли вследствие действия на членове на управителни органи в акционерно дружество, да възникнат вреди за отделен акционер?
Искът по чл. 240 ТЗ ли е възможността за търсене на защита от страна на акционера за нанесените му вреди, които са му причинени от действията на член на управителния орган?
Представлява ли накърняване на добрите нрави фактът, че споразумение между две юридически лица е подписано от един и същ органен представител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен?
Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Производство по иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за солидарно осъждане на няколко лица, спряно по отношение на част от ответниците, допустимо ли е да бъде разделено и производството да продължи по отношение само на един от ответниците, при положение, че твърдяната вина произлиза от действия на всички ответници?
Възможно ли е отговорността на управителите, предвидена в чл. 145 и чл. 240, ал. 2 ТЗ, да бъде дерогирана от вътрешно-организационни актове на дружеството?
Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Какво е значението на провеждането на производство по несъстоятелност на длъжник, което е приключило с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството и заличаване на дружеството длъжник, във връзка с доказването на вредата във вр. с чл. 57, ал. 3 ЗБН? Във връзка с доказването на вредата по чл. 57, ал. 3 ЗБН има ли значение начинът, по който е приключило производството по несъстоятелност на кредитополучателя-длъжник на банката, ако са били изчерпани всички способи за попълване на масата на несъстоятелността?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН за вреди, причинени на банката, обусловена ли е от момента, в който са настъпили вредите, и съответно, дали към този момент администраторите са били отстранени от длъжност? При предявен иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на администратори на банка, за настъпването на вредата, поради несъбиране на вземането по договор за банков кредит, достатъчно ли е кредиторът да е предприел всички действия по събиране на вземането в индивидуалното принудително изпълнение или е необходимо кредиторът да е инициирал производство по несъстоятелност и едва при проведено универсално принудително изпълнение и удовлетворяване на кредитора може да се приеме, че вредата в патримониума на банката вече е настъпила? Длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по отношение спорен по делото факт, ако официалният документ не е оспорен от заинтересованата страна по реда на чл. 193 ГПК и съответно не е приет за неистински, по смисъла на чл. 194 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на съвета на директорите, който е и акционер, и дружеството тогава, когото се гласува решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ?
Ако при гласуване от общото събрание на акционерите на решение за освобождаване на отговорност за вреди на член на съвета на директорите, който е и акционер, въпреки изключването на акциите му при гласуването на основание чл. 229, т. 2 ТЗ, все пак се достига до необходимото мнозинство за вземане на такова решение, то решението законосъобразно ли е дори и акционерът да е участвал в гласуването?
Нарушава ли се, респ. ограничава ли се правото на сведение на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ тогава, когато в поканата за свикване на ОСА е предвиден ред за снабдяване с писмените материали за предстоящото ОСА, включващ посочване на конкретен времеви диапазон за това и предвиждащ писмено удостоверяване на връчването им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да изпълни задълженията си по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства и изложи подробни мотиви по тях? В кои случаи е налице произнасяне на съда по непредявен иск? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях? Настъпва ли прехвърлителен ефект върху акциите, притежавани в съсобственост, когато с тях се е разпоредил само един от съсобствениците? При наличие на няколко различни заключения, касаещи оценка на даден актив, може ли съдът при преценката по чл. 202 ГПК, вместо да изложи самостоятелни мотиви защо възприема или не всяко едно от тях, само да се позове на решение на ВКС? Неоспорено в срок и по реда на чл. 74 ТЗ решение на общото събрание на акционерите, с което член на съвета на директорите е освободен от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ, задължително ли е за акционерите в дружеството (вкл. и миноритарните) и за съда при предявен иск срещу освободения от отговорност член на СД? Неоспорено в срок и по реда на чл. 74 ТЗ решение на общото събрание на акционерите подлежи ли на инцидентен контрол от съда в рамките на друго производство при липса на предявен в същото производство инцидентен иск? Какво е значението на десезирането (отказ), направено от някой от миноритарните акционери, предявил иска по чл. 240а ТЗ? Какво е значението на промяната в броя на притежаваните от миноритарните акционери акции след предявяване на иска по чл. 240а ТЗ и кой може да релевира това обстоятелство? Следва ли съдът да изследва дали е налице валидно придобиване на новите акции от страна на миноритарен акционер? Съществува ли предварително изведен метод за определяне на пазарната цена върху дружествени дялове в хипотезата, когато те се прехвърлят свободно, и попада ли изборът на оценителски метод в грижата на добрия търговец? Какъв е обхватът на дължимата грижа от страна на изпълнителния член на съвета на директори при възлагане на оценка на дружествени дялове, които акционерното дружество желае да продаде? Какво следва да бъде уведомяването от съответния член на съвета на директорите по реда на чл. 240б, ал. 1 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела