чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ

Налице ли е съпричиняване от страна на пътник, пътуващ в превозно средство с животинска тяга, чийто водач не е спазил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП за оборудване на превозното средство със светлинни източници? Може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване, без същото да е изрично заявено от страната като такова? Дали всяко нарушение на правилата за движение е от значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие? За да се приеме съпричиняване поради неизползване на светлоотразителна жилетка от страна на пътник в превозно средство с животинска тяга, достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставянето й, или трябва да се докаже причинна връзка между неизползването на светлоотразителна жилетка и настъпилия вредоносен резултат? При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните, като изложи мотиви и изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за това и следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат? Относно началния момент на дължима законна лихва за забава от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на предявен пряк иск срещу него?