чл. 459 ал. 1 ГПК

на касатора се свеждат до въпроса за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случая, изводът на съда, че до обявяване на 26.06.2015г. на ППВС №3 от 1980 г. за изгубило сила, по висящо изпълнително дело давност не тече, е в съответствие със задължителното тълкуване на ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г., в което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла; за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. С Тълкувателно решение №1/24.01.2022 г. по тълк. д. №1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба №2834/2006, решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба №48149/2009 г./, според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС.