чл. 104 т. 6 ГПК

следва да се преценява наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС, а излага оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и в техния контекст сочи съдебна практика, с която въззивното решение не се е съобразило. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставени въпроси, по които се твърди да се е произнесъл въззивния съд и които са такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. По приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК, относно правомощията на въззивния съд при констатация за произнасяне на първоинстанционния съд по иск за собственост върху идеална част от поземлен имот, който не му е родово подсъден; 2. Допустимо ли е въззивната инстанция в правомощията си по чл. 269 ГПК, при наличие на окончателна цена на иска, съответно при липса на направено възражение за това в установения от процесуалния закон срок, да приема различна цена на иска?; 3. При определяне родовата подсъдност по иск за собственост върху ид. част от реална част от недвижим имот, допустимо ли е да бъде игнорирано правилото по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 70, ал. 1 ГПК?