чл. 264 ДОПК
Удостоверяване на задълженията
Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.
(4) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
(5) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно дейността на въззивната инстанция като такава по съществото на правния спор и произтичащите от това задължения на въззивния съд. (По иск за разваляне на договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 130 ал. 3 СК, чл. 130 СК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 4 ТЗ, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 264 ДОПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 72 ТЗ, чл. 73 ал. 5 ТЗ, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато се иска вторично вписване на договор за особен залог на търговско предприятие, като с отделен анекс след вписване на договора в ТРРЮЛНЦ са индивидуализирани имотите, за които се иска вписването, а за други активи е постигнато съгласие залогът да бъде заличен, по какъв начин следва анексът да бъде вписан в ТРРЮЛНЦ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли вписването на Удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 ТЗ вписване на прехвърляне на собственост върху недвижим имот или това вписване само удостоверява настъпилото правоприемство?
Важи ли изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 13 ал. 4 ЗТР, чл. 263в ТЗ, чл. 263и ал. 2 ТЗ, чл. 263и ал. 6 ТЗ, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 264 ал. 1 изр. 2 ДОПК, чл. 264 ДОПК, чл. 265 ДОПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Вписването съгласно чл. 4, б. г, предл. ІІ от раздел Втори „Вписване на актове относно недвижими имоти“ на Правилника за вписванията – на съдебно-разделителен протокол за имоти – зависимо ли е и може ли да му се противопоставя като пречка за вписване наличието на непоискана в това производство законна ипотека в полза на съделителя съгл. чл. 16, ал. 1 от раздел Четвърти „Вписване на ипотеки“ от Правилника за вписванията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как се извършва вторично вписване в имотния регистър на залог относно недвижими имоти – елемент от търговско предприятие, договора за залог на което търговско предприятие „ като съвкупност “ е предходно вписан в ТРРЮЛНЦ, когато тези имоти не са били описани в договора за особен залог на ТП, а в последващ анекс към същия? Изисква ли се в този случай изрично отбелязване на анекса към договора за залог на търговското предприятие, по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, като „основание за изменение на договора за залог на ТП, в качеството на „последващо вписване по смисъла на чл. 22а, ал. 1, предл. първо ПВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се прилага нормата на чл. 264 ДОПК при отбелязване в имотен регистър на влезли в сила съдебни решения, постановени по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 362 ГПК и сл.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се прилага чл. 264, ал. 1 ДОПК в хипотеза, при която се иска вписване на завет с предмет недвижим имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
На вписване или на отбелязване подлежи решение по втора фаза на делбата, с което един съсобствен имот се разделя на две части, всяка от които се разпределя по реда на чл. 353 ГПК?
Следва ли при отправено искане за вписване или отбелязване на решение по втора фаза на делбата, която е приключила по реда на чл. 353 ГПК, като един съсобствен имот се разделя на две части, всяка от които се разпределя на различни съделители, да се иска по силата на чл. 264, ал. 4 ДОПК заплащане на дължими публични задължения от съделител, който не е молител в охранителното производство и се е разпоредил с притежаваните от него идеални части в съсобствеността по време на висящия процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?
Допуска ли законът въззивният съд да потвърди обжалван отказ на съдията по вписванията, позовавайки се на факти и обстоятелства, които изобщо не са изследвани от съдията, постановил отказа, и не са били предмет на жалбата против същия?
Има ли задължение молителят в производството по чл. 100 ЗС за вписване на декларация за отказ от право на собственост на недвижим имот да представя доказателства по чл. 264 ДОПК за наличието или липсата на непогасени задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да остави исковата молба без движение при констатиране на нередовности в нея, представляващи противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитуми?
Недопустимо ли е решение, при което съдът формира извод в диспозитива на решението си на база на нетвърдени от ищеца обстоятелства, в противоречие с петитума на исковата молба?
Следва ли въззивният съд да разгледа и да обсъди всички представени по делото доказателства и твърдения на страните?
Следва ли въззивният съд да анализира и да направи правни изводи какви са последиците от точното изпълнение на М. А., изразяващи се в предоставяне на декларации по чл. 264 ДОПК и чл. 25 ЗННД и пълномощно с клауза за договаряне сам със себе си?
Следва ли въззивният съд да установи наличието на неизпълнение при дела за неустойка и в какво се изразява то?
Следва ли съдът да установява, че кредиторът в лицето на насрещната страна е изправна такава и кой носи доказателствена тежест за установяване необходимостта от повторно предоставяне на процесните декларации, при положение, че вече са предоставени веднъж?
Следва ли да се установи в условията на пълно и главно доказване уведомяването на М. А. за повторната необходимост от предоставяне на декларации?
При уговорена повече от една престация от едната страна по договор и плащане само на една обща цена от другата страна по договор, следва ли въззивният съд да съобрази каква част от заплатената сума съответства на една от неизпълнените престации и как влияе това на клаузата за неустойка, обезпечаваща това неизпълнение?
Следва ли съдът да прецени какви са евентуалните вреди от неизпълнението, поради което се търси неустойка, за да прецени дали клаузата е нищожна или не, и кой носи доказателствената тежест за това?
Следва ли съдът служебно да следи за нищожност на неустойката на база предоставените по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.