чл. 2а ЗОДОВ

„Следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства и доводи на страната при обосноваване на съществен за изхода на делото фактически или правен извод, или може да основе решението си на декларативни изводи, без да изложи въз основа на какви факти и как логически е стигнал до този извод?“, който сочи, че е разрешен в противоречие с решение №145 от 7.01.2019 г. по гр. д. №811/2018 г. на ВКС, II г. о. и решение №210 от 15.08.2014 г. по гр. д. №6605/2013 г. на ВКС, IV г. о.. Навежда и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с които формулира следните въпроси: „Съставлява ли покупката на недвижим имот от страна на търговско дружество и последващото одобрение на ПУП - ПРЗ по инициатива на търговеца, сама по себе си факт, който е част от реализацията на търговско предприятие и не означава ли такава покупка поначало, че имотът е придобит с цел търговската му реализация чрез застрояване без да е необходимо сключване на някакъв конкретен последващ договор за тази реализация?“ и „Следва ли изискванията на цитираното от съда ТР 3/21на ОСГТК на ВКС да се прилагат буквално в случай, че неправомерното и увреждащо действие е довело да невъзможност увреденото лице - търговец, изобщо да извършва търговска дейност чрез възбрана и запор на всичките му активи, което ще рече, че закупен преди възбраната имот е било изобщо невъзможно тъкмо поради възбраната и запора да бъде застроен според намеренията на търговеца?“. По последните два въпроса поддържа, че не му е известна практика на ВКС, поради което разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.