чл. 2а ЗОДОВ

По какъв начин и според какви критерии при обсъждане на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ, решаващият съд следва да изчисли размера му, съобразявайки времевия критерий, т. е. продължителността на негативното отражение на производството по ЗПКОНПИ върху ищеца, установена от събраните по делото доказателства?
Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?
Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2а ЗОДОВ, да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в т. ч. да обсъди и други сходни казуси, за да определи правилно подходящото обезщетение на неимуществените вреди „по справедливост“?
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решаването на делото?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Следва ли да се приеме, че медийната разгласа на завеждането на дело по ЗОПДИППД /отм./ по правило има негативно значение за частния бизнес?
Следва ли въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от него, ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че релевантен за делото факт е погрешно установен, оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, оплакване, че е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?
Следва ли съдът да съобрази съответствието с принципа за ефективността на чл. 181, ал. 1 ГПК, ведно с ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, при наведени твърдения за прекалена формалистичност на описаните норми, противоречащи на принципа на ефикасността, съответно на правилото на ефективен достъп до съд?
Допуска ли принципът на ефективността, приложим към казуси по чл. 2а ЗОДОВ, във връзка с вреди от образуване и водене на дело по ЗОПДИППД/отм./ ergo по чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.05 относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпения /Рамково решение 2005/212/ периодът на обезщетението за забава да започва да тече от влизането в сила на съдебното решение, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ в производство по ЗОПДИППД /отм./, когато самото производство по конфискация е започнало с налагане на обезпечителни мерки години по-рано и засегнатите лица твърдят вреди през целия период?
Фактът, че развитието на съдебен процес по иск на КОНПИ е проследяван основно от местни медии, като данните за това са налични в интернет пространството, без ограничение във времето, следва ли да бъде отчетен при определяне на обезщетението, като се има предвид, че на местно, регионално ниво, в малък град хората се познават по-добре, съответно адресатите на новините пряко или косвено познават лицата, на които са посветени журналистическите материали?
Когато са твърдени еднакви вредоносни резултати /напр. влошаване на отношенията между съпрузи и прекратяване на брак/ в процеса за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата и по чл. 2в ЗОДОВ срещу КОНПИ и процесът срещу Прокуратурата е завършил по-рано, но в мотивите на съда не е прието, че вредоносният резултат е в пряка връзка с незаконното обвинение, това основание ли е на съда, разглеждащ искът срещу КОНПИ, да откаже да компенсира вредите от същия вредоносен резултат заради това, че е твърдян в друго производство?
При преценката на размера на обезщетението в процес по чл. 2а ЗОДОВ как следва да се интерпретира фактът, че след като исковата молба на КОНПИ за конфискация на имущество е отхвърлена от съда, от нея не са предприети действия по заличаване на наложените обезпечителни мерки - във вреда на лицето, чиито имоти са запорирани, тъй като не е предприело само действия по заличаване на мерките, макар това да е свързано със значителен времеви и паричен ресурс, или във вреда на КОНПИ, която изначално е поискала налагането на тези мерки, които ретроактивно се оказват незаконосъобразни?
Следва ли опит за самоубийство да се доказва само с писмени медицински доказателства, в които изрично да е посочено по какъв начин е направен този опит?
Когато са налице различни фактори за отключване на заболяване и стресът е един от тях /но са налице и други фактори като наследственост, начин на живот, възраст/, а преживяването на силен стрес е констатирано по делото, следва ли страданията от отключеното заболяване да се отчетат при определяне на размера на обезщетението?