чл. 538 ТЗ

Първият правен въпрос е относно отказа на въззивния състав да се отведе от участие в гр. дело №231/2023 г., който отказ, според касаторката, обуславя нищожност на решението.
По въпроса кои пороци на съдебния акт водят до нищожността му е налице трайна практика на ВКС.
Въпросът е повдигнат с твърденията, че въззивният състав е участвал в разглеждане и на други дела между същите страни и със сходни предмети.
Въпросът е основан и с доводи, че е налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като съдията - докладчик е упражнил правораздавателна дейност по делото пред две съдебни инстанции – в СГС и САС.
По поставения първи въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №50/29.04.2022 г. по гр. д. №3559/2021 г. на ВКС, първо г. о.
Вторият правен въпрос е досежно задълженията на въззивния съд в хода на въззивното производство да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да направи преценка на всички относими доказателства по делото.
Третият правен въпрос е за липсата на съждения и тълкувания по предявения правен интерес, обективиран в двете искови молби от 24.09.2007 г. до СГС от И. Ж. и от 04.05.2018 г. от А. М. и липсата на действия от страна на въззивния съд.
Четвъртият въпрос е относно липсата на обсъждане на материалното право за ответницата Ж., за което въззивният съд е приел, че е възникнало на основание запис на заповед от 27.02.2007 г., без да обоснове твърдението си съобразно наличието на влязъл в сила акт от 14.08.2007 г. на СГС и разясненията, дадени в т. 1 ТР №4/11.03.2019 г. по тълк. д. №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
На последно място е формулиран въпрос за прекомерността на присъдените от въззивния съд разноски в полза на ответниците.