чл. 39 ал. 1 СК

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения по възраженията на страните?
Следва ли съдебното решение да бъде постановено след обсъждане на всички, относими към възраженията на страните, доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?
При изцяло оспорена искова претенция от ответника може ли въззивният съд индиректно да размести доказателствената тежест по решаващ за спора факт, който е посочен от ищеца и е негова тежестта да го докаже, който факт не е общоизвестен, признат от ответника, не е обявен за ненужен за доказване?
Следва ли страната, която твърди изгодни за нея факти, да проведе пълно и главно доказване на същите и следва ли, ако тя не стори това, съдът да постанови решение, в което да приеме твърденията за тези факти за неосъществили се в обективаната действителност?
Трябва ли да се счита, че едновременното нотариално удостоверяване на съдържание и подпис на страните по реда на чл. 590, ал. 4 ГПК се извършва само на договори, за които има разписана задължителна императивна норма в закон, или това задължение за едновременност трябва да се прилага разширително - за всеки частен документ, подлежащ на нотариално удостоверяване на съдържание и подпис?
Трябва ли да се счита, че е задължителна едновременност при удостоверяване от нотариус на съдържанието и подписите на страните на частен документ, съставен по реда на чл. 39, ал. 1 СК, в който член законодателят императивно не е установил задължението за едновременно удостоверяване на съдържание и подпис?
Допустимо ли е по частен договор, съставен по чл. 39, ал. 1 СК, нотариусът да удостовери подписите на страните в различно часово време, но на една и съща дата, и да извърши отбелязване върху договора на това удостоверяване в един печат?
Има ли право въззивната инстанция да излиза извън обхвата на направените от жалбоподателя възражения или е задължена да спазва чл. 269, изр. 2 ГПК?