чл. 335 ал. 2 т. 2 КТ

съдържа условие, което не е било прието от съда и не съответства на обстоятелствата по делото – в случая не е било налице твърдение или доказателство, че на ищцата е било връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – за да са се изследва хипотеза, при която срокът на даденото предизвестие не е бил спазен. Предвид изложеното въпросът е неотносим. Отделно от изложеното предназначението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя, с нея се ползва синдикалното ръководство в предприятието и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган /т. е. лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси, но само ако съответната организация има структура в предприятието/ и тя е с обективен характер-за прилагането й е достатъчно работникът обективно да притежава визираното в чл. 330, ал. 3 КТ качество - независимо дали работодателят е знаел за това /освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация/. В разглежданата хипотеза още преди издаване на заповедта за уволнение на работодателя е било известно обстоятелството, че ищцата е била председател на синдикалното дружество и се ползва с предварителна закрила по чл. 330, ал. 3 КТ /в който смисъл са и представените доказателства, вкл. удостоверения и Устав на НУСКТД /, затова е поискал от надлежния орган съгласие за уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и безспорно такова изрично съгласие не е било давано в нито един момент - нито към този на издаване, нито към този на връчването на заповедта /макар че и към двата момента ищцата, видно от удостоверения №.61/28.04.22 и №.178/14.11.22, важащи съответно за периоди 1.05.22-31.10.22 и 1.11.22-30.04.23, обективно е имала горното качество/; напротив - изразявано е несъгласие. В този смисъл са и решаващите мотиви на съда – който е посочил, че от значение е единствено даден ли е положителен отговор – съгласие, от синдиката за уволнението на искането на гимназията за това, и такова въобще няма. При това положение не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.