чл. 120 КТ
Изменение на мястото и характера на работата от работодателя
Чл. 120. (1) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава.
(2) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При издадена заповед по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, действаща към момента на прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 2 КТ, това касае ли законосъобразността по тази разпоредба.
какви са критериите, че дадена длъжност се числи към ръководството на предприятието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор.
Дали и при какви предпоставки съдът следва да намали неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД при своевременно направено възражение за прекомерността й?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 119 КТ, чл. 120 КТ, чл. 146 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 233 КТ, чл. 234 ал. 3 КТ, чл. 234 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 4 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 326 ал. 1 КТ, чл. 48 ал. 3 КРБ, чл. 66 ал. 2 КТ, чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 8 ал. 4 КТ, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 120 КТ, чл. 176 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 2 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Отпада ли доказателствената тежест на ответника да установи производствения престой, след като е представил единствено заповед за временно преустановяване на работата за 15 работни дни и е ангажирал гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, който се намира в трудовоправни отношения с него? Има ли право съдът да извърши проверка на действителното наличие на основанието за уволнение? Допустимо ли е съдът да приема за безспорно, че „летателен“ и „кабинен“ състав са две самостоятелни звена, без по делото да са събрани писмени доказателства в тази връзка? В случай, че се приеме, че „летателен“ и „кабинен“ състав не са обособени като две самостоятелни звена, налице ли е престой на предприятието, ако едно от двете звена извършва дейност в периода, за който е издадена заповедта за престой? Следва ли заповедта, с която работодателят преустановява цялостно дейността на звено „кабинен състав“ да бъде обусловена от краен срок и допустимо ли е като краен срок да се сочи бъдещо несигурно събитие? Допустимо ли е да се приеме, че е налице реален престой на предприятието, ако по делото не са събрани доказателства за присъствието на уволненото лице на работа, без да престира труд, в периода за който е издадена заповедта за престой? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по посоченото в исковата молба самостоятелно основание за отмяна на уволнението по чл. 8 КТ, а именно, поради злоупотреба с право? Представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето на въззивния съд по посочено в исковата молба основание за отмяна на уволнението? Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, за които първата инстанция не е дала указания на ответника по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
има установена практика на ВКС и въззивният съд го е разрешил в съответствие нея:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Налице ли е реално съкращаване на щата и следва ли да се счита за преустановено извършването на дадена трудова функция за определена длъжност само поради това, че длъжността е съкратена, а дейността се извършва и се е извършвала от служители, назначени на други длъжности?
При съкращаване на щата на определена длъжност, кои дейности трябва да са преустановени - тези, които са типични за длъжността и фигурират в длъжностната характеристика, или тези, които лицето реално е изпълнявало продължителен период преди прекратяване на договора, включително и към момента на съкращаването?
Допустимо ли е съдът, при постановяване на съдебното решение, да прави изводи въз основа на предположения, а не въз основа на констатациите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза и прието заключение и да не посочва кои точно доказателства са обусловили изводите му?
Задължен ли е съдът да постанови решението си само след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства или е допустимо да постанови решението си, без да обсъди част от тях или като обсъди същите едностранно?
Длъжен ли е съдът да извърши преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовано лице - служител на една от страните по делото и то, показания, противоречащи на други доказателства по делото, и трябва ли да изложи съображения за наличие или не на основания да не бъдат кредитирани показанията?
Заинтересовано лице ли се явява свидетелят, който не може да отговори конкретно на поставен въпрос?
При събрани по делото противоречиви доказателства длъжен ли е въззивният съд мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?
При съкращаване на щата, подбор измежду кои лица следва да се извърши - измежду тези, които заемат съкращаваната длъжност или измежду тези, които са изпълнявали дейности, сходни с реално изпълняваната от уволнения работник или в подбора трябва да участват и двете групи работници?
При определяне дали да бъде извършен подбор и съответно кои работници да бъдат включени в него задълженията само по длъжностните характеристики и наименование на длъжностите ли се сравняват или следва да бъдат изследвани реално изпълняваните трудови задължения?
Налице ли е реално съкращаване на щата при положение, че в един продължителен период от време, от около година, не са прекратени трудовите договори на всички служители, заемащи съкратената длъжност и същите продължават да работят, а е съкратен само един от тях и съответно последното не представлява ли злоупотреба с право?
Длъжен ли е съдът да изследва твърдяната в исковата молба злоупотреба с право от страна на работодател, който не допуска възстановен работник да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, а му възлага нови, след което прекратява договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 120 КТ, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. второ КТ, чл. 328 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 329 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Кой е началният момент, от който започва да тече срока по чл. 194, ал. 1 КТ за дисциплинарно наказание за системни нарушения – за всяко нарушение поотделно или за последното извършено? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди довода от кой момент ответникът е имал информация, че ищцата нарушава трудовата дисциплина? Може ли ответникът да уволни ищцата през 2022 г., ако знае за нарушенията на трудовата дисциплина от 2013 г.? От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението? Длъжна ли е ищцата да полага труд в производствените сгради на ответника, намиращи се в [населено място], [улица], след като тя не е получила допълнителните споразумения, приложени в трудовото й досие, с които ответникът променя мястото й на работа? Има ли право ответника да налага на ищцата дисциплинарно наказание за това, че не полага труд в място, за което тя не е надлежно уведомена, че трябва да се явява всеки ден от процесния период? Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва къде е мястото, на което ищцата полага труд, или това трябва да се доказва чрез документи – описаното такова работно място в трудовия договор? След като ищцата е заявила пред работодателя си, че е готова да започне работа в новоопределеното й работно място и на 17.08.2022 г. се явява на портала на фирмата в [населено място], представлява ли отказът на ответника да я допусне до сградите на фирмата нарушение на трудовото законодателство? Може ли ищцата, с оглед обстоятелството, че на основание чл. 126, т. 7 КТ работникът се подчинява на разпорежданията на работодателя си, да се противопостави на управителя на ответника, който е и неин пряк началник, на нарежданията му на кое място да полага труд? Ако за целия период от сключване на трудовия договор до 22.09.2022 г. ответникът редовно е декларирал в поделението на НАП отработените от ищцата часове за всеки месец от същия период и редовно е начислявал във ведомостта за заплати дължимите парични средства, длъжен ли е да ги изплати или има право да реши да не ги изплаща, защото тя е посещавала работно място, което не е определено в нейния трудов договор? За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и твърдения на страните, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по надлежно въведените с въззивната жалбата доводи. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за надлежно и навременно предявяване от страните на искане за присъждане на направените по делото разноски чрез изявление и представяне на списък по чл. 80 ГПК и то преди даване ход на делото по съществото на спора? Може ли един работник, който е подчинен според длъжностната си характеристика само на управителя на дружеството на работодателя да се противопоставя на устни нареждания на управителя? След като един работник не е допуснат от охраната на предприятието на работодателя си на територията на производствените сгради, длъжен ли е в следващите дни ежедневно да се явява на работа в тези производствени помещения? Длъжен ли е работник да престира труда си на работно място, което не е посочено по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с т. 4 на пар.1 ДР КТ в трудовия му договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
чл. 120 КТ, чл. 125 КТ, чл. 126 т. 7 КТ, чл. 128 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 172 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 187 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 3 КТ, чл. 224 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 КТ, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
следва ли откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК, когато пълномощникът по делото е в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Кои са критериите, по които се определя мястото на работа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ и съответно какъв е обхвата на забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл. 118 КТ? Дали включването на обща клауза в трудовия договор, по силата на която работникът/служителят се съгласява да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места по писмено разпореждане на работодателя е достатъчно основание да се приеме, че страните са постигнали взаимно писмено съгласие за изменение характера на работата и мястото на работата или е необходимо страните да постигнат изрично писмено съгласие по повод конкретна длъжност и конкретно място на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.