чл. 462 ал. 2 ГПК

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси така, както са зададени, освен че не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, нямат и самостоятелно значение за изхода на спора. Съдът е приел, че претенцията е неоснователна, както тъй като не е налице незаконосъобразно процедиране на ЧСИ, така и защото липсва вреда - един от кумулативно необходимите елементи за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител - доколкото няма спор, че процесната сума е била дължима от М. В. на С. Г. /изявление за нейна недължимост не е било въвеждано в исковата молба и уточненията й, нито ищцата е представяла в преклузивните срокове по ГПК доказателства в подкрепа на подобни твърдения/. Именно с това са свързани и решаващите мотиви на въззивната инстанция. При тези обстоятелства поставените от касатора въпроси, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията, дадени в ТР 1/2009, ОСГТК, т. 1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.