чл. 28 ал. 4 ГПК

- бил ли е заледен пътния участък, където е станало произшествието, бил ли е опесъчен и имало ли е поставен знак В26 за движение с максимална скорост от 60 км. ч., въззивният съд е приел следното: По първия въпрос е установено от събраните доказателства- писмени и свидетелски показания, че към момента на произшествието пътната настилка е била заледена. Този извод е основан на официалната доказателствена сила на Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №48 от 30.11.2017 г. за вписаното в него състояние на пътя на мястото на инцидента-заледен пътен участък, на Справка изх. №ОД – 03 - 124 - 1/01.04.2021 г. на НИМХ за слана в района на местопроизшествието, на показанията на св. Й. Й.- актосъставител на КП за ПТП, който в изпълнение на служебните си задължения лично е проверил състоянието на пътната настилка, както и на показанията св. С. М. – служител на РСПБЗН - Панагюрище, който след пристигане на местопроизшествието със своите колеги е предприел опесъчаване на пътя поради заледяването му, и тези на сивдетелите –очевидци на произшествието П. Б. и Н. Б.. По втория въпрос е прието, че пътният участък в района на местопроизшествието не е бил опесъчен. Този извод също е основан на показанията на горепосочените свидетели, които са били еднозначни в тази насока. Не са кредитирани показанията на свид. Р. Г. – служител на пътноподдържащите дружества, който твърди, че е опесъчил пътя превантивно преди произшествието, както и тези на св. Б. Б., който лично е възприел опесъчаването му, като опровергани от другите доказателства по делото, а и служебната зависимост на св. Г.. По третия въпрос е прието, че по посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди мястото на инцидента е бил поставен знак В26 – Забранено е движението със скорост, по – висока от означената (60), установено от показанията на свид. Й. Й., и на свид. С. С. – служител на Областно пътно управление – Пазарджик.