Кодекс на труда

чл. 1 КТ
Предмет и цел
Чл. 1. (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

чл. 6, ал. 2 КТ
Общо събрание на работниците и служителите
Чл. 6. [...] (2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.

чл. 7, ал. 2 КТ
Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието
Чл. 7. [...] (2) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.

чл. 7б, ал. 2 КТ
Мандат на представителите на работниците и служителите
Чл. 7б. [...] (2) В случаите по чл. 123, ал. 1 , ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

чл. 8 КТ
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

чл. 8, ал. 1 КТ
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

чл. 8, ал. 2 КТ
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. [...] (2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

чл. 8, ал. 3 КТ
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. [...] (3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

чл. 8, ал. 4 КТ
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. [...] (4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

чл. 33 КТ
Самостоятелност
Чл. 33. (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

чл. 49, ал. 2 КТ
Юридическо лице
Чл. 49. [...] (2) Поделение на организация, вписана по ал. 1, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.

чл. 53 КТ
Сключване и вписване
Чл. 53. (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.
(3) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.
(4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа.
(5) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.
(6) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.

чл. 54 КТ
Влизане в сила и времетраене
Чл. 54. (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
(2) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
(3) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.

чл. 54, ал. 2 КТ
Влизане в сила и времетраене
Чл. 54. [...] (2) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.

чл. 56, ал. 2 КТ
Изменение
Чл. 56. [...] (2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.

чл. 57, ал. 2 КТ
Действие по отношение на лицата
Чл. 57. [...] (2) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

чл. 60 КТ
Иск за обявяване на недействителност
Чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

чл. 61, ал. 1 КТ
Сключване
Чл. 61. (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

чл. 61, ал. 2 КТ
Сключване
Чл. 61. [...] (2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ
Сключване
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) [...] (2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

чл. 61, ал. 2, изр. 2 КТ
Сключване
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) [...] (2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

чл. 62 КТ
Форма
Чл. 62. (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (отм. ДВ 120/2002).
(3) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.
(4) След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.
(5) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.
(6) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.
(7) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

чл. 62, ал. 1 КТ
Форма
Чл. 62. (1) (Трудовият договор се сключва в писмена форма.

чл. 62, ал. 4 КТ
Форма
Чл. 62. [...] (4) След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

пар. 1, т. 1 ДР КТ
Обяснения на някои думи
§ 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ; изм., бр. 108 от 2008 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.; изм., бр. 15 от 2010 г.; доп., бр. 33 от 2011 г.; доп., бр. 61 от 2011 г.) По смисъла на този кодекс:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; доп., бр. 33 от 2011 г.; доп., бр. 82 от 2011 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;

чл. 62, ал. 5 КТ
Форма
Чл. 62. [...] (5) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.

чл. 62, ал. 6 КТ
Форма
Чл. 62. [...] (6) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.

чл. 62, ал. 7 КТ
Форма
Чл. 62. [...] (7) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

чл. 63, ал. 3 КТ
Начало на изпълнението
Чл. 63. [...] (3) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

чл. 63, ал. 3, изр. 1 КТ
Начало на изпълнението
Чл. 63. [...] (3) (Отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишна ал. 1, изм., бр. 120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

пар. 1, т. 2 ДР КТ
§ 1. По смисъла на този кодекс: [...] 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;

чл. 63, ал. 4 КТ
Начало на изпълнението
Чл. 63. [...] (4) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.

чл. 66 КТ
Съдържание
Чл. 66. (1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. (4) Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт.
(5) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.

пар. 1, т. 3 ДР КТ
Обяснения на някои думи
§ 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ; изм., бр. 108 от 2008 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.; изм., бр. 15 от 2010 г.; доп., бр. 33 от 2011 г.; доп., бр. 61 от 2011 г.) По смисъла на този кодекс: [...]
3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни);

чл. 66, ал. 1 КТ
Съдържание
Чл. 66. (1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.

чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ
Съдържание
Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: [...]
2. наименованието на длъжността и характера на работата;

чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ
Съдържание
Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: [...]
4. времетраенето на трудовия договор;

чл. 66, ал. 2 КТ
Съдържание
Чл. 66. [...] (2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

пар. 1, т. 6 ДР КТ
§ 1. По смисъла на този кодекс: [...] 6. (Отм., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация;

чл. 66, ал. 3 КТ
Съдържание
Чл. 66. [...] (3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

чл. 67 КТ
Времетраене
Чл. 67. (1) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.
(3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

чл. 67, ал. 1 КТ
Времетраене
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.

чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ
Времетраене
Чл. 67. (1) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;

чл. 67, ал. 2 КТ
Времетраене
Чл. 67. [...] (2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

чл. 67, ал. 3 КТ
Времетраене
Чл. 67. [...] (3) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

чл. 68 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. (1) Срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;
2. до завършване на определена работа;
3. за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;
4. за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;
5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.
(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.
(3) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
(4) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.
(5) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.
(6) Срочен трудов договор за срока на дългосрочната командировка може да се сключва за работа на длъжност, определена за дългосрочно командироване в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба.
(7) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(8) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.

пар. 1, т. 8 ДР КТ
Обяснения на някои думи
§ 1. По смисъла на този кодекс: [...] 8. (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му;

чл. 68, ал. 1 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. (1) Срочен трудов договор се сключва: 1. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;
2. до завършване на определена работа;
3. за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;
4. за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;
5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ
Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 68. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;

чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва: [...]
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) до завършване на определена работа;

чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва: [...]
3. за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ
Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 68. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва: [...]
4. (отм., предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;

чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. (1) Срочен трудов договор се сключва: [...]
5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

чл. 68, ал. 3 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. [...] (3) (Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

чл. 68, ал. 4 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. [...] 4) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

чл. 68, ал. 5 КТ
Срочни трудови договори
Чл. 68. [...] (5) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.

чл. 69, ал. 1 КТ
Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време
Чл. 69. (1) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

чл. 70 КТ
Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
(2) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
(3) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
(4) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
(5) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

пар. 2 ДР КТ
Приложимост към трудовите отношения на членовете на производствени кооперации
§ 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго.

чл. 70, ал. 1 КТ
Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

чл. 70, ал. 4 КТ
Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. [...] (4) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

чл. 70, ал. 5 КТ
Трудов договор със срок за изпитване
Чл. 70. [...] (5) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

чл. 71 КТ
Прекратяване на договора със срок за изпитване
Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.
(3) (Отм. ДВ 21/1990)

чл. 71, ал. 1 КТ
Прекратяване на договора със срок за изпитване
Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

пар. 3ж ПР КТ
§ 3ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.

чл. 74 КТ
Недействителност
Чл. 74. (1) Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
(2) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.
(3) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
(4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.
(6) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.
(7) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл. 333.

чл. 74, ал. 2 КТ
Недействителност
Чл. 74. [...] (2) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.

чл. 74, ал. 4 КТ
Недействителност
Чл. 74. [...] (4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

чл. 74, ал. 5 КТ
Недействителност
Чл. 74. [...] (5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.

чл. 75 КТ
Отношения между страните при недействителен трудов договор
Чл. 75. (1) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.
(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор.

чл. 75, ал. 1 КТ
Отношения между страните при недействителен трудов договор
Чл. 75. (1) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.

чл. 83, ал. 1 КТ
Постъпване на работа въз основа на избор
Чл. 83. (1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.

чл. 86, ал. 1 КТ
Възникване на трудовото правоотношение
Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

чл. 107 КТ
Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото правоотношение
Чл. 107. Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение.

чл. 107а, ал. 1 КТ
Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация
Чл. 107а. (1) Не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях.

чл. 107а, ал. 21 КТ
Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация Чл. 107а. [...] (21) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

чл. 111 КТ
Допълнителен труд при друг работодател
Чл. 111. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

чл. 118 КТ
Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение
Чл. 118. (1) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.
(2) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.
(3) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

чл. 118, ал. 2 КТ
Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение
Чл. 118. [...] (2) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

чл. 119 КТ
Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
Чл. 119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

чл. 120 КТ
Изменение на мястото и характера на работата от работодателя
Чл. 120. (1) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
(2) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

чл. 120, ал. 1 КТ
Изменение на мястото и характера на работата от работодателя
Чл. 120. (1) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

чл. 121, ал. 1 КТ
Командироване на работници или служители
Чл. 121. (1) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

чл. 121, ал. 2 КТ
Командироване на работници или служители
Чл. 121. [...] (2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

чл. 121, ал. 3 КТ
Изменение на мястото и характера на работата от работодателя
Чл. 121. [...] (3) (отм., бр. 105 от 2016 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

чл. 123 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма - работодателят приобретател;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат при учредяване на европейско дружество и европейско кооперативно дружество чрез сливане, както и при сливане и вливане по раздел V от глава шестнадесета на Търговския закон.

чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: [...]
2. вливане на едно предприятие в друго;

чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: [...]
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. , бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.; изм., бр. 104 от 2007 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: [...]
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. , бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.; изм., бр. 104 от 2007 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: [...]
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

чл. 123, ал. 2 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. [...] (2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.

чл. 123а КТ
Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда, както и при възлагане на концесия
Чл. 123а. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда. Трудовото правоотношение с работник или служител не се прекратява и при възлагане на концесия, в предмета на която са включени дейности, които са свързани с характера на работата - предмет на трудовия договор, или обектът, в който се намира мястото на работа, е включен в обекта на концесията.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или на концесионния договор трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.

чл. 123а, ал. 3 КТ
Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда, както и при възлагане на концесия
Чл. 123а. [...] (3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.

чл. 124 КТ
Съдържание на трудовото правоотношение
Чл. 124. По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

чл. 125 КТ
Задължение за добросъвестно изпълнение
Чл. 125. Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.

чл. 126 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
5. да спазва техническите и технологическите правила;
6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
9. да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;
10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;
12. да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1;
13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

чл. 126, т. 2 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;

чл. 126, т. 3 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...] 3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

чл. 126, т. 5 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
5. да спазва техническите и технологическите правила;

чл. 126, т. 6 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

чл. 126, т. 7 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

чл. 126, т. 9 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
9. да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;

чл. 126, т. 12 КТ
Задължения при изпълнение на възложената работа
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: [...]
12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1;

чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ
Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа
Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ
Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа
Чл. 127. (1) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: [...]
3. здравословни и безопасни условия за труд;

чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ
Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа
Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2008 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) (1) (Предишен текст на чл. 127 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: [...]
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 52 от 2004 г. в сила от 01.08.2004 г.; доп., бр. 108 от 2008 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването;

чл. 128 КТ
Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

чл. 128, т. 2 КТ
Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: [...]
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

чл. 128, т. 2 КТ
Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: [...]
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

чл. 128а, ал. 3 КТ
Задължение на работодателя за издаване на документи
Чл. 128а. [...] (3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

чл. 130а КТ
Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение
Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.

чл. 130в КТ
Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието
Чл. 130в. (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. броя на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, или за намеренията си да ползва такива работници и служители;
4. възможните съществени промени в организацията на труда, в т.ч. при въвеждане на надомна работа и работа от разстояние.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 - 4.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разгласяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.

чл. 130г КТ
Срокове за информиране и консултиране
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

чл. 136а КТ
Удължаване на работното време
Чл. 136а. (1) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.

чл. 136а, ал. 5 КТ
Удължаване на работното време
Чл. 136а. [...] (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.

чл. 140, ал. 4, т. 2 КТ
Нощен труд
Чл. 140. [...] (4) Нощният труд е забранен за: [...]
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., изм., бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

чл. 142, ал. 2 КТ
Отчитане на работното време
Чл. 142. [...] (2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

чл. 142, ал. 3 КТ
Отчитане на работното време
Чл. 142. [...] (3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

чл. 142, ал. 4 КТ
Отчитане на работното време
Чл. 142. [...] (4) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

чл. 143 КТ
Определение и забрана
Чл. 143. (1) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.

чл. 143, ал. 1 КТ
Определение и забрана
Чл. 143. (1) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

чл. 144 КТ
Допустимост по изключение
Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
5. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
7. за извършване на усилена сезонна работа.

чл. 149 КТ
Отчитане
Чл. 149. (1) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
(2) Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.

чл. 150 КТ
Заплащане на извънреден труд
Чл. 150. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

чл. 151, ал. 2 КТ
Почивки в работния ден
Чл. 151. [...] (2) Почивките не се включват в работното време.

чл. 154, ал. 1 КТ
Празнични дни
Чл. 154. (1) Официални празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер,
25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

чл. 154, ал. 2 КТ
Празнични дни
Чл. 154. [...] (2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

чл. 154а КТ
Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.

чл. 155 КТ
Основен и удължен платен годишен отпуск
Чл. 155. (1) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.
(4) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
(5) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

чл. 157, ал. 2 КТ
Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения
Чл. 157. [...] (2) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.

чл. 161, ал. 1 КТ
Служебни и творчески отпуски
Чл. 161. (1) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.

чл. 162 КТ
Отпуск при временна неработоспособност
Чл. 162. (1) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.
(3) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.

чл. 162, ал. 1 КТ
Отпуск при временна неработоспособност
Чл. 162. (1) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

чл. 162, ал. 2 КТ
Отпуск при временна неработоспособност
Чл. 162. [...] (2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

чл. 163 КТ
Отпуск поради бременност и раждане
Чл. 163. (1) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
(2) (Отм. ДВ 25/2001)
(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.
(4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.
(5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.
(6) (отм. ДВ 30/2018).
(7) Работничка или служителка, при която е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на срока на полагащия се отпуск за раждане. Този отпуск не може да се ползва едновременно с отпуска по ал. 1.
(8) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
(9) (отм. ДВ 30/2018)
(10) Със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата.
(11) (отм. ДВ 30/2018)
(12) Когато детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето при съпрузи, със съгласието на работничката или служителката след навършване на 6-месечна възраст на детето нейният съпруг може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. (13) За времето, през което се ползва отпуск по ал. 10 или 12, отпускът на майката или работничката или служителката, при която е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се прекъсва.
(14) През време на отпуска по ал. 1-12 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.
(15) В случаите, когато не се ползва отпуск по ал. 1, или лицето по ал. 10, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката, когато работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.
(16) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1, 7, 8, 10 и 12 се определят с наредба на Министерския съвет.

чл. 163, ал. 1 КТ
Отпуск поради бременност и раждане
Чл. 163. (1) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

чл. 164, ал. 1 КТ
Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
Чл. 164. (1) След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.

чл. 173 КТ
Ред за ползване
Чл. 173. (1) Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
(2) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(3) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
(5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

чл. 173, ал. 1 КТ
Ред за ползване
Чл. 173. (1) Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

чл. 173, ал. 2 КТ
Ред за ползване
Чл. 173. [...] (2) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

чл. 173, ал. 4 КТ
Ред за ползване
Чл. 173. [...] (4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

чл. 173, ал. 5 КТ
Ред за ползване
Чл. 173. [...] (5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

чл. 174 КТ
Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки
Чл. 174. Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4.

чл. 176 КТ
Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

чл. 176, ал. 1 КТ
Отлагане на ползването
Чл. 176. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

чл. 176а КТ
Погасяване на правото на ползване
Чл. 176а. (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

чл. 177 КТ
Заплащане
Чл. 177. (1) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

чл. 186 КТ
Нарушение на трудовата дисциплина
Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

чл. 187 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. - ДВ 100/1992);
7. (изм. - ДВ 100/1992) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
(2) Подаването на жалба, сигнал или съобщение до Комисията за финансов надзор за нарушение на Закона за прилагане на мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти, на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, на Закона за пазарите на финансови инструменти, на Кодекса за застраховането, на Кодекса за социално осигуряване, на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.) на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 173/84 от 12 юни 2014 г.) или на актове по прилагането им, от работник или служител не е нарушение по ал. 1, т. 8, освен в случаите, когато същият умишлено съобщи невярна информация. Изречение първо се прилага съответно и за работник или служител, срещу когото е подадено съобщение за нарушение.

чл. 187, ал. 1 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
7. неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) (Предишен текст на чл. 187 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) (1) (Предишен текст на чл. 187 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) (1) (Предишен текст на чл. 187 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. второ КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) (1) (Предишен текст на чл. 187 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са: [...]
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

чл. 188, т. 2 КТ
Чл. 188. Дисциплинарните наказания са: [...]
2. предупреждение за уволнение;

чл. 188, т. 3 КТ
Видове дисциплинарни наказания
Чл. 188. Дисциплинарните наказания са: [...]
3. уволнение.

чл. 189 КТ
Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание
Чл. 189. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
(2) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

чл. 189, ал. 1 КТ
Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание
Чл. 189. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служител

чл. 189, ал. 2 КТ
Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание
Чл. 189. [...] (2) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

чл. 190 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
(2) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.

чл. 190, ал. 1 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...]
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...] 3. системни нарушения на трудовата дисциплина;

чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...]
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;

чл. 190, ал. 1, т. 5 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...]
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;

чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...]
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

чл. 190, т. 2 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.

чл. 190, т. 3 КТ
Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: [...]
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;

чл. 192 КТ
Органи, които налагат дисциплинарните наказания
Чл. 192. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.
(2) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)

чл. 192, ал. 1 КТ
Органи, които налагат дисциплинарните наказания
Чл. 192. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.

чл. 192, ал. 2 КТ
Органи, които налагат дисциплинарните наказания
Чл. 192. [...] (2) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.

чл. 193 КТ
Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. (1) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
(2) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
(3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

чл. 193, ал. 1 КТ
Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. (1) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

чл. 193, ал. 2 КТ
Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. [...] (2) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

чл. 193, ал. 3 КТ
Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
Чл. 193. [...] (3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

чл. 194 КТ
Срокове за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
(4) (Отм. - ДВ 100/1992)

чл. 194, ал. 1 КТ
Срокове за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

чл. 194, ал. 3 КТ
Срокове за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 194. [...] (3) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.

чл. 195 КТ
Заповед за дисциплинарно наказание
Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
(2) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) (Отм. - ДВ100/1992)

чл. 195, ал. 1 КТ
Заповед за дисциплинарно наказание
Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

чл. 195, ал. 2 КТ
Заповед за дисциплинарно наказание
Чл. 195. [...] (2) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

чл. 195, ал. 3 КТ
Заповед за дисциплинарно наказание
Чл. 195. [...] (3) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

чл. 197 КТ
Заличаване на дисциплинарните наказания
Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.
(2) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.

чл. 198 КТ
Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания
Чл. 198. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.
(2) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

чл. 198, ал. 1 КТ
Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания
Чл. 198. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.

чл. 200 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

чл. 200, ал. 1 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

чл. 200, ал. 2 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. [...] (2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

чл. 200, ал. 3 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. [...] (3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

чл. 200, ал. 4 КТ
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. [...] (4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

чл. 201 КТ
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

чл. 201, ал. 1 КТ
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

чл. 201, ал. 2 КТ
Изключване или намаляване на отговорността
Чл. 201. [...] (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

чл. 202 КТ
Регресен иск
Чл. 202. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

чл. 203 КТ
Обсег на имуществената отговорност
Чл. 203. (1) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
(3) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

чл. 203, ал. 1 КТ
Обсег на имуществената отговорност
Чл. 203. (1) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

чл. 203, ал. 2 КТ
Обсег на имуществената отговорност
Чл. 203. [...] (2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

чл. 203, ал. 2, предл. първо КТ
Обсег на имуществената отговорност
Чл. 203. [...] (2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

чл. 206 КТ
Размер на отговорността
Чл. 206. (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
(3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.

чл. 206, ал. 1 КТ
Размер на отговорността
Чл. 206. (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

чл. 206, ал. 2 КТ
Размер на отговорността
Чл. 206. [...] (2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

чл. 207 КТ
Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1 . Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.

чл. 207, ал. 1 КТ
Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: [...]
2. за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

чл. 207, ал. 2 КТ
Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност
Чл. 207. [...] (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1 . Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

чл. 208, т. 2 КТ
Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители
Чл. 208. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят: [...]
2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

чл. 210 КТ
Осъществяване на ограничената имуществена отговорност
Чл. 210. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
(6) (отм. ДВ 12/1996 г.)

чл. 211 КТ
Осъществяване на пълната имуществена отговорност
Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

чл. 212 КТ
Прилагане на гражданския закон
Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

чл. 213 КТ
Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. (1) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

чл. 213, ал. 1 КТ
Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. (1) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.

чл. 213, ал. 2 КТ
Обезщетение при недопускане на работа
Чл. 213. [...] (2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

чл. 215 КТ
Обезщетение при командировка
Чл. 215. (1) При командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
(2) При командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.

чл. 216, ал. 1 КТ
Обезщетение при преместване
Чл. 216. (1) На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасянето на покъщнината му;
3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

чл. 216, ал. 3 КТ
Обезщетение при преместване
Чл. 216. [...] (3) Работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

чл. 219, ал. 1 КТ
Обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата
Чл. 219. (1) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.

чл. 220 КТ
Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

чл. 220, ал. 1 КТ
Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

чл. 221 КТ
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
Чл. 221. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
(2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
(3) Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.
(4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;
2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

чл. 221, ал. 1 КТ
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
Чл. 221. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

чл. 221, ал. 2 КТ
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
Чл. 221. [...] (2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

чл. 221, ал. 4 КТ
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
Чл. 221. [...] (4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;
2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

чл. 221, ал. 4, т. 1 КТ
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
Чл. 221. [...] (4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:
1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;

чл. 222 КТ
Обезщетение при уволнение на други основания
Чл. 222. (1) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
(4) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

чл. 222, ал. 1 КТ
Обезщетение при уволнение на други основания
Чл. 222. (1) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

чл. 222, ал. 2 КТ
Обезщетение при уволнение на други основания
Чл. 222. [...] (2) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

чл. 222, ал. 3 КТ
Обезщетение при уволнение на други основания
Чл. 222. [...] (3) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

чл. 224 КТ
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) (Частично обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" - ДВ, бр. 91 от 2010 г., с РЕШЕНИЕ № 12 от 11.11.2010 г. на КС на РБ) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
(2) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
(3) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

чл. 224, ал. 1 КТ
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

чл. 225 КТ
Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
Чл. 225. (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
(2) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
(3) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

чл. 225, ал. 1 КТ
Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
Чл. 225. (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

чл. 225, ал. 2 КТ
Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
Чл. 225. [...] (2) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

чл. 225, ал. 3 КТ
Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
Чл. 225. [...] (3) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

чл. 226 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
2. вписване на неверни данни в издадените документи.
(2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
(3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

чл. 226, ал. 1 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
2. вписване на неверни данни в издадените документи.

чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;

чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: [...]
2. вписване на неверни данни в издадените документи.

чл. 226, ал. 2 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. [...] (2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

чл. 226, ал. 3 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. [...] (3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ
Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя
Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) [...] (3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

чл. 228 КТ
Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията и срок за изплащане
Чл. 228. (1) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218 , 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
(3) Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

чл. 228, ал. 1 КТ
Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

чл. 228, ал. 2 КТ
Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията и срок за изплащане
Чл. 228. [...] (2) Размерите на обезщетенията по чл. 215 , 218 , 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

чл. 230 КТ
Трудов договор за обучение по време на работа
Чл. 230. (1) С трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение в които времетраенето се определя съгласно съответните учебни планове.
(3) Трудовият договор за обучение за учениците в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение) се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I.
(4) С договора страните определят и срока, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
(5) През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
(6) По време на обучението чрез работа учениците в дуалната система на обучение получават възнаграждение в размер: за ХI клас - не по-малко от два пъти, а за ХII клас - не по-малко от три пъти максималния размер на месечната стипендия, определена по реда на чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование.

чл. 230, ал. 1 КТ
Трудов договор за обучение по време на работа
Чл. 230. (1) С трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

чл. 230, ал. 3 КТ
Трудов договор за обучение по време на работа
Чл. 230. [...] (3) Трудовият договор за обучение за учениците в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение) се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I.

чл. 232 КТ
Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на трудовия договор за обучение по време на работа
Чл. 232. (1) След успешно завършване на обучението, съгласно договора по чл. 230, ал. 1, с изключение на случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, работодателят е длъжен да приеме работника или служителя на работа съобразно придобитата професионална квалификация, а работникът или служителят - да постъпи на работа и да работи в уговорения срок.
(2) Ако работодателят не осигури на работника или служителя, завършил успешно обучението, работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 6 месеца, доколкото не е уговорено друго.
(3) Ако работникът или служителят по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 не се прилагат при договори по чл. 230, ал. 1, сключени за обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. При виновно неизпълнение на задълженията, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно действащото законодателство.

чл. 233 КТ
Приложимост на трудовото законодателство към трудовия договор за обучение по време на работа Чл. 233. За отношенията между страните по трудовия договор за обучение по време на работа се прилага действащото трудово законодателство.

чл. 234 КТ
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация
Чл. 234. (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).
(2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

чл. 234, ал. 1 КТ
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация
Чл. 234. (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).

чл. 234, ал. 2 КТ
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация
Чл. 234. [...] (2) С договора по предходната алинея се определят:
1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучението;
3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

чл. 234, ал. 3 КТ
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация
Чл. 234. [...] (3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

чл. 237 КТ
Трудов договор след обучението
Чл. 237. След завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор.

чл. 242 КТ
Възмездност на труда
Чл. 242. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

чл. 244 КТ
Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения
Чл. 244. Министерският съвет определя:
1. минималната работна заплата за страната;
2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.

чл. 245, ал. 1 КТ
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение
Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

чл. 245, ал. 2 КТ
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение
Чл. 245. [...] (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

чл. 255, ал. 1 КТ
Други материални стимули за работа в едно и също предприятие
Чл. 255. (1) По предложение на първичния трудов колектив и по решение на стопанския съвет съвместно с профкомитета предприятието може да отпуска от средствата на своите социални фондове заем на работника за строителство или купуване на жилище, за семейни и за други лични нужди.

чл. 259, ал. 1 КТ
Трудово възнаграждение при вътрешно заместване
Чл. 259. (1) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

чл. 261 КТ
Заплащане на нощния труд
Чл. 261. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

чл. 262 КТ
Заплащане на извънредния труд
Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ
Заплащане на извънредния труд
Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: [...]
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ
Заплащане на извънредния труд
Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: [...]
4. 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

чл. 263 КТ
Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден
Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение.
(2) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

чл. 263, ал. 2 КТ
Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден
Чл. 263. [...] (2) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

чл. 264 КТ
Трудово възнаграждение за работа през официалните празници
Чл. 264. За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

чл. 270, ал. 3 КТ
Място и срокове за изплащане
Чл. 270. [...] (3) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

чл. 271, ал. 2 КТ
Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение
Чл. 271. [...] (2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.

чл. 272, ал. 1, т. 3 КТ
Удръжки от трудовото възнаграждение
Чл. 272. (1) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: [...]
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

чл. 272, ал. 1, т. 4 КТ
Удръжки от трудовото възнаграждение
Чл. 272. (1) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: [...]
4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

чл. 273 КТ
Обхват на безопасните и здравословните условия на труда
Чл. 273. (Отм. ДВ 100/1992) (1) Безопасните и здравословните условия на труда обхващат създаването, въвеждането и използуването на сгради, машини, съоръжения, материали, други оръдия и предмети на труда и технологии, които предотвратяват и отстраняват опасностите и вредното въздействие на работната среда при полагането на труда.
(2) Създаването и въвеждането на безопасни и здравословни условия на труда се осъществяват в изпълнение на социални проекти за оздравяване на работната среда и за премахване на вредния, тежкия физически, ръчния и непривлекателния труд.

чл. 275 КТ
Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда
Чл. 275. (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
(2) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

чл. 275, ал. 1 КТ
Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда
Чл. 275. (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

чл. 283 КТ
Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа
Чл. 283. Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.

чл. 307, ал. 1 КТ
Защита на бременните жени и на кърмачките
Чл. 307. (1) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.

чл. 309, ал. 1 КТ
Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки
Чл. 309. (1) Когато бременна жена или кърмачка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.

чл. 310 КТ
Командироване на бременни жени и майки с деца
Чл. 310. Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

чл. 312 КТ
Надомна работа
Чл. 312. (1) Работничка или служителка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател.
(2) Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа.
(3) Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие й осигурява друга подходяща работа.

чл. 314 КТ
Основание за трудоустрояване
Чл. 314. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

чл. 315 КТ
Работни места за трудоустрояване
Чл. 315. (1) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.
(2) При определянето на общия брой на работниците и служителите по ал. 1 не се вземат предвид морските лица, работещи в предприятието.
(3) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

чл. 315, ал. 1 КТ
Работни места за трудоустрояване
Чл. 315. (1) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

чл. 315, ал. 3 КТ
Работни места за трудоустрояване
Чл. 315. [...] (3) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

чл. 317 КТ
Трудоустрояване на работници и служители
Чл. 317. Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.
(2) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.
(3) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.
(4) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

чл. 317, ал. 3 КТ
Трудоустрояване на работници и служители
Чл. 317. [...] (3) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

чл. 322, ал. 3 КТ
Трудово правоотношение
Чл. 322. (Отм. - ДВ 100/1992) [...] (3) Предприятието създава подходящи условия и работни места за пенсионери.

чл. 325 КТ
Общи основания за прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;
2. когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;
3. с изтичане на уговорения срок;
4. със завършване на определената работа;
5. със завръщане на замествания на работа;
6. когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;
7. (отм. ДВ 100/1992);
8. с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;
9. при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;
10. със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;
11. със смъртта на работника или служителя;
12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
(2) Трудовият договор по чл. 68, ал. 6 се прекратява с прекратяването на дългосрочната командировка по Закона за дипломатическата служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие.

чл. 325, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;
2. когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;
3. с изтичане на уговорения срок;
4. със завършване на определената работа;
5. със завръщане на замествания на работа;
6. когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;
7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);
8. с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;
9. при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;
10. със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;
11. със смъртта на работника или служителя;
12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
Общи основания за прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2012 г.) (1) (Предишен текст на чл. 325, изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;

чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
3. с изтичане на уговорения срок;

чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
4. със завършване на определената работа;

чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
5. със завръщане на замествания на работа;

чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ
Общи основания за прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
6. когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ
Прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
9. при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ
Общи основания за прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

чл. 326 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
(2) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
(3) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.
(4) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.
(5) (Отм. ДВ 100/1992)

чл. 326, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

чл. 326, ал. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. [...] (2) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

чл. 326, ал. 4 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. [...] (4) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

чл. 327 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327 (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;
4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;
5. (отм. ДВ 46/2007);
6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа.
8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
9. постъпва на държавна служба.
10. работодателят преустанови дейността си;
11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. 12. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

чл. 327, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;
4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;
5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.);
6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа.
8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
9. постъпва на държавна служба.
10. работодателят преустанови дейността си;
11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.
12. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: [...]
2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

чл. 328 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
1. при закриване на предприятието;
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
3. при намаляване на обема на работата;
4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни;
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; 8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
9. (отм. ДВ 46/2007);
10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;
10а. когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
10б. когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
10в. когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; 12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
(2) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
(3) В случаите по ал. 1, т. 10а, 10б и 10в работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.

чл. 328, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
1. при закриване на предприятието;
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
3. при намаляване на обема на работата;
4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни;
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.);
10. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;
10а. когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
10б. когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
10в. когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
1. при закриване на предприятието;

чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
3. при намаляване на обема на работата;

чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: [...]
5. със завръщане на замествания на работа;

чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
(1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...] 10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;

чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.; бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;

чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.; бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
10а. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;

чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.; бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
10б. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; предишна т. 10а, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

чл. 328, ал. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. [...] (2) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

чл. 329 КТ
Право на подбор
Чл. 329. (1) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
(2) (отм. ДВ 25/2001)
(3) (отм. ДВ 25/2001)
(4) (отм. ДВ 25/2001)

чл. 329, ал. 1 КТ
Право на подбор
Чл. 329. (1) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

чл. 330 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.
(2) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:
1. работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;
3. служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;
4. (отм. ДВ 52/2004);
5. работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;
6. работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен; 7. работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;
8. е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.
9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
10. педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.
11. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

чл. 330, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.

чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. [...] (2) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: [...]
5. работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
Чл. 330. [...] (2) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: [...]
6. работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: [...]
10. (нова - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

чл. 330, ал. 5 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. [...] 5. работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

чл. 331 КТ
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

чл. 331, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

чл. 331, ал. 1, изр. 2 КТ
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

чл. 331, ал. 3 КТ
Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение
Чл. 331. [...] (3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

чл. 333 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а , за времето, докато има такова качество;
5а. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 , както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 . В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

чл. 333, ал. 1 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а , за времето, докато има такова качество;
5а. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.

чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17.12.1999 г., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.; изм., бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;

чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 108 от 2008 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.; доп., бр. 27 от 2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17.12.1999 г., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: [...]
2. трудоустроен работник или служител;

чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 108 от 2008 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.; доп., бр. 27 от 2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17.12.1999 г., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: [...]
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: [...]
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: [...]
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а , за времето, докато има такова качество;

чл. 333, ал. 2 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

чл. 333, ал. 3 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

чл. 333, ал. 4 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

чл. 333, ал. 5 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (5) Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 , както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 . В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

чл. 333, ал. 6 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.

чл. 335 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор
Чл. 335. (1) Трудовият договор се прекратява писмено.
(2) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

чл. 335, ал. 1 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор
Чл. 335. (1) Трудовият договор се прекратява писмено.

чл. 335, ал. 2 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор
Чл. 335. [...] (2) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява: [...]
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 335. [...] (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява: [...]
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

чл. 338 КТ
Отзоваване
Чл. 338. Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло.

чл. 339 КТ
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор
Чл. 339. (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение.
(2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло.

чл. 339, ал. 1 КТ
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор
Чл. 339. (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение.

чл. 344 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
(2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.
(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
(4) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

чл. 344, ал. 1 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
[...]
2. възстановяване на предишната работа;

чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: [...]
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

чл. 344, ал. 1, т. 4 KT
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: [...]
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

чл. 344, ал. 2 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. [...] (2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

чл. 344, ал. 3 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. [...] (3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

чл. 344, ал. 4 КТ
Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. [...] (4) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

чл. 345 КТ
Възстановяване на предишната работа
Чл. 345. (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
(2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1 , се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.

чл. 345, ал. 1 КТ
Възстановяване на предишната работа
Чл. 345. (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

чл. 345, ал. 2 КТ
Възстановяване на предишната работа
Чл. 345. [...] (2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1 , се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.

чл. 347 КТ
Предназначение
Чл. 347. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

чл. 348, ал. 3 КТ
Представяне, издаване и съхраняване
Чл. 348. [...] (3) Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.

чл. 349, ал. 2 КТ
Съдържание
Чл. 349. [...] (2) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях.

чл. 350 КТ
Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка
Чл. 350. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.
(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.

чл. 350, ал. 1 КТ
Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка
Чл. 350. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

чл. 357 КТ
Определение
Чл. 357. (1) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
(2) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.
(3) Трудови са и споровете между работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател при нарушаване на правата им.

чл. 358 КТ
Давност
Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 ;
2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:
1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването;
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
(3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.

чл. 358, ал. 1 КТ
Давност
Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2;
2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение; 3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ
Давност
Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. )  (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: [...]
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ
Давност
Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ
Давност
Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: [...]
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ
Давност
Чл. 358. [...] (2) Сроковете по предходната алинея започват да текат: [...]
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

чл. 359 КТ
Безплатно производство по трудови дела
Чл. 359. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

чл. 405а КТ
Обявяване съществуването на трудово правоотношение
Чл. 405а. (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.
(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа.
(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
(5) На работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.
(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.
(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.