чл. 222 ал. 1 КТ

Допустима ли е „корелация“ между определените от работодателя командировъчни на ден с размера на допълнителните възнаграждения и променя ли се в този случай характера им от командировъчни на възнаграждение за труд?
Работодателят може ли да определи по-нисък размер от определения в Приложение 3а НСКСЧ?
Може ли съдът да задължи прилагането на правна норма по отношение на субект, който е изключен от нейния обхват?
Може ли съдът да даде предимство на съдържанието пред формата (като приложи счетоводния принцип по чл. 26, ал. 1, т. 8 Закона за счетоводството), когато извършва преценка относно това кое измежду няколко еднородни и еднакво обременителни задължения, възникнали едновременно, следва да се отчита за погасено чрез плащане, чийто размер е достатъчен да погаси изцяло само едно от споменатите задължения?
Следва ли разпоредбите на чл. 76 ЗЗД да се тълкуват в смисъл, че е допустимо съдът да приеме, че определено плащане, чийто размер не е достатъчен да погаси няколко еднородни и еднакво обременителни задължения, възникнали едновременно, е погасило изцяло или частично само едно от тези задължения в случаите, когато платецът твърди, че е искал да погаси другото задължение?
Следва ли разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 119, ал. 1 КТ да се тълкуват в смисъл, че е допустимо работодателят да намали с вътрешен акт по смисъла на чл. 37 КТ размера на дължимите от същия допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, чийто размер е фиксиран в сключения между работодателя и съответния работник или служител трудов договор?
Има ли право работодателят, на основание Приложение 3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на „командировъчните пари на ден“ от посочените в Приложение 3а НСКСЧ?