чл. 275 ал. 1 КТ

Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушение е винаги съществено?
Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземането на решението, поради което изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?
Задължение ли е на работодателя да инструктира работниците и да създаде безопасни условия на труд за изпълнение на възложената работа и може ли да се вмени в допринасяне – груба небрежност от страна на работниците, при поставяне в условия за изпълнение на работата без осигуряване на елементарни безопасни условия и инструкции?
Когато злополуката се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд, може ли да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника?
При липса на подчертано субективно отношение на пострадалия за нарушаване правилата за безопасност, като елемент на виновно действие, може ли да се мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, или за това е достатъчно всяко нарушение на правилата за безопасност на труда?
Налице ли е груба небрежност при липса на доказателства за наличие на знание от страна на пострадалия, че в конкретната ситуация за него могат да настъпят вредни последици и как да ги предотврати?
За да се приеме допринасяне от пострадал на основание чл. 201, ал. 2 КТ, длъжен ли е ответникът да докаже съзнавана небрежност от страна на пострадалия, с установяване на факта, че пострадалият е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал конкретни представи как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение правилата за безопасност на труда от пострадалия?
Налице ли са предпоставките на чл. 201 КТ за отчитане на допусната от пострадал работник груба небрежност поради нарушаване на правилата за безопасност, при доказана липса на създаване на такива правила от работодателя, липса на инструктаж и липса на безопасни условия, а единствено изискване на определен резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Александър Цонев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 201 КТ, чл. 275 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 5 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2024

Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД и следва ли при определянето му съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение към този размер, в това число в каква степен пострадалият се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията и „последици от получените увреждания?
Как следва да се прилага принципа за справедливостта, възведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? Какво е съдържанието на понятието за справедливост, изведено в принципа при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да обсъди и съобрази всички обстоятелства, които са относими към обезщетението за неимуществени вреди, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера му?
Относно признаците на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука?
Достатъчен ли е сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труда, за да се приеме, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука? Следва ли да се прави разграничение между вредите от трудова злополука, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на работодателя, и вредите, причинени от пострадалия работник?
При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване да се намали с обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Майя Русева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 230 ал. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е въззивният съд за прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно и точно се мотивира кои и защо възприема и кои не? Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели, а също така следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? Относно критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2024

„При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“ е образувано тълк. д.№.1/23 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до приключване на производството по тълк. д.№.1/23 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

III-то отделение, Гражданска колегия

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК, чл. 275 ал. 1 КТ, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли въззивният съд да взема предвид всички относими към предмета на спора факти и обстоятелства, както и данните от всички събрани доказателства в тяхната съвкупност или може избирателно да вземе част от тях, а останалите да игнорира?
Следва ли съдът да вземе предвид всички данни от приетата и неоспорена от страните по делото експертиза или може избирателно да вземе предвид само част от данните от една приета експертиза и да игнорира друга част от данните от нея?
Може ли да се приеме, че има проявена груба небрежност от работник (страна по трудово правоотношение) при настъпила трудова злополука с машина в случаите, когато спрямо работника не е проведен задължителен по закон инструктаж за работа с машини и/или в случаите, когато се работи с необезопасени от работодателя машини?
Задължен ли е въззивният съд да изложи съображения по всички наведени от страните по делото доводи, в това число и доводите изложени в отговора на въззивната жалба?
Може ли да се изключи наличието на проява на груба небрежност при настъпила трудова злополука при опериране с машина, след като извършваната с машината работа е предприета изцяло в интерес на работодателя?
Следва ли съдът да излага мотиви защо намалява отговорността на работодателя с точно определен процент и задължен ли е въззивният съд при констатирана груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ да изследва степента на допринасяне на пострадалия и да изложи мотиви по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. „В случай, че работодателят не е осигурил и внедрил адекватни защитни механизми при работата с високорискови машини и съоръжения и същият е нарушил тежко правилата за безопасност на труда, това му поведение изключва ли приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, дори и при наличието на нарушения на трудовата дисциплина и правилата за безопасност, извършени от увредения работник?“; 2. „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 201. ал. 2 КТ и налице ли е груба небрежност при положение, че работодателят не е осигурил и е допуснал съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд?“; 3. „Какво е съдържанието на понятието груба небрежност" по смисъла на чл. 201. ал. 2 КТ?“; 4. „Кога е налице груба небрежност“ и всяко ли поведението на работника обосновава приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 5. „Какви са критериите за преценка на поведението на пострадалия работник, което би могло да се приеме, че е проява на груба небрежност?“; 6. „При направено възражение от работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ, следва ли въззивният съд да изследва и обсъди в мотивите си дали поведението на пострадалия може да обоснове наличието на груба небрежност или на обикновена такава? В случай, че се касае за обикновена небрежност, то изключва ли се приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 7. „Какви са критериите за разграничаване на грубата от обикновената небрежност, когато става въпрос за поведение, което работникът е осъществил при изпълнение на трудовите си функции и е претърпял увреждане на здравето си или е настъпила неговата смърт?“; 8. „Как се определя степента на приноса на пострадалия работник в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за не имуществени вреди?“ и 9. „Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетение за не имуществени вреди?“. По първите осем въпроса се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №21/12.03.2018 г. по гр. д. №1459/2017 г., на III г. о.; решение №60/05.03.2014 г. по гр. д. №5074/2013 г., на IV г. о.; решение №977/14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г., на IV г. о.; решение №268/25.03.2021 г. по гр. д. №1030/2020 г., на IV г. о.; решение №310/27.01.2014 г. по гр. д. №1145/2012 г., на III г. о.; решение №62/24.02.2015 г. по гр. д. №2798/2014 г., на IV г. о. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Николай Иванов

Решение №/..2024 по дело №/2023

Пропуските и нарушенията на правилата на безопасност, допуснати от работодателя, отразяват ли се и как при установяване на съпричиняване от страна на работника по чл. 201, ал. 2 КТ и по какъв начин следва да се определя процентът на съпричиняване на увреждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №/..2024 по дело №/2023

1.“Съобразено ли е решението на Великотърновския окръжен съд с изрично посоченото в защитата реш.№.1026/18.12.09 на ВКС по г. д.№.4001/2008, ІV ГО, което дава дефиницията за груба небрежност при трудова злополука по КТ, с извеждане по аналогия от нормата на чл. 11 арл. 3 НК - грубата небрежност е налице само и единствено тогава, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати? Допустимо ли е определяне на съпричиняване без да се посочат кои точно факти налагат извода на съда да приеме съпричиняване и кои точно факти доказват грубата небрежност, а именно от кой факт приема, че пострадалият е знаел, че вдигнатия за монтаж панел с мотокара ще падне и е знаел, че ще получи сериозни телесни увреждания при изпълнение на тази работа, но въпреки това е смятал да предотврати същите?“; 2.“Има ли законно и обосновано решение на въззивен съд, който не разглежда изложените в жалбата искания за установяване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първата инстанция? Ограничават ли се правата на ищеца като по делото не се разглежда на съществения за решаването на делото въпрос относно работата на опасна машина в нарушение на Наредба №.7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ДВ бр.88/8.10.99, като така наречената „сприска не е работила към момента на трудовата злополука и по делото няма данни кога е поставена?“; 3.“Какви критерии и факти взема предвид въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за не имуществени вреди по справедливост и защо не приема изложените в писмената защита квалификации на телесните увреждания в съответствие с чл. 129 НК и доказано трайно затруднение на движението на пострадалата ръка, установено в СМЕ?“; 4.“Допустимо ли е въззивното решение, когато изложените мотиви не съответстват на всички изложени в жалбата оплаквания за пороци на първоинстанционното решение?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2023 по дело №/2023

сочи противоречие с решение №114 от 17.08.2021 г. по гр. д. №2339/2020 г. на ВКС IV г. о.; 6. Налице ли е съпричиняване при трудова злополука при неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ? Сочи противоречие с решение №60185/29.10.2021г., по гр. д.№3692/2020 г. на ВКС, IV г. о. и 7. Относно съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат. По този въпрос се сочи противоречие с решение №17/29.03.2022 г., по гр. д.№1924/2021 г. на Върховен касационен съд, III г. о..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Решение №/..2023 по дело №/2021

1. Изключва ли се грубата небрежност на работника при доказано нарушение на правилата за безопасност на труда, извършено от работодателя? Може ли да има проявена груба небрежност от пострадалия тогава, когато работодателя не е предприел необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия на труд?
2. При поставен въпрос за съпричиняване и при определяне на степента на съпричиняване от работника длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова