чл. 212 КТ
Прилагане на гражданския закон
Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществена отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При иск с правно основание чл. 200 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД следва ли съдът при постановяване на решението да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, както и следва ли определеният размер на присъдено обезщетение да бъде съобразен с установената практика за определен среден размер на обезщетението и към кой момент следва да бъде съобразена като приложима за определяне на размера на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следвало ли е въззивният съд при установяване продължителността на претърпените неимуществени вреди да включи и времевия период от 08.03.2021 г. до 12.03.2024 г. /от изтичане срока на болничните листове за временна нетрудоспособност до извършения преглед на доверителя ми от вещото лице/, като време, в което такива са били търпени от ищеца?;
Следвало ли е въззивният съд при преценка на критериите за определяне на обезщетение за неимуществени врели по реда на чл. 52 ЗЗД да обсъди иначе установения факт – че увреждането от трудовата злополука засяга именно дясната раменна става, водеща до промяна функционирането на дясната ръка? и
Следвало ли е съдът при установяване на неимуществените вреди да изгради извод, че ревматоидните болки, пряка последица от трудовата злополука, имат хроничен характер, а не се проявяват, цит. „при специфични условия“ и да разграничи същите от ревматоидните болки, които понякога съпътстват възрастен човек; следвало ли е съдът да прецени, че промяната на времето и натоварванията на дясната ръка/рамо са неизбежни, обичайни, периодични събития, а не специфични такива?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Кой носи доказателствената тежест за установяване на допусната от работник груба небрежност при настъпила с него трудова злополука?
Може ли да бъде прието наличие на такава ако не е изяснен механизма на злополуката и приложима ли е разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работодателят – ответник не е доказал пълно и главно обстоятелството, че злополуката е настъпила поради извършено от работника нарушение на правилата за безопасност на труда, при лиса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност?
Приложима ли е същата разпоредба, ако работодателят е допуснал в производствения процес постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката е настъпила в причинна връзка с тази практика?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи ясно и изрично защо счита някои от тях или всички за неоснователни?
По какви критерии съдът определя степента на съпричиняване в хипотезата на приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и длъжен ли е при определяне на тази степен да вземе предвид действителния принос на пострадалия от злополуката работник за настъпването й, като извърши съпоставка между поведението на пострадалия и действията/ бездействията на работодателя?
Длъжен ли е съдът при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди в хипотезата на чл. 200 КТ да обсъди всички релевантни обстоятелства, като изследва характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, дали има допълнително влошаване на здравето и причинените морални страдания?
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда, при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението по общественото осигуряване?
При определяне на размера на обезщетението за вреди от трудова злополука, съдът следва ли да вземе предвид обстоятелството дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след инцидента и да приложи съчетано критериите „продължителност на болките и страданията и „последици от получените увреждания“ и какви други критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да приложи решаващият съдебен състав?
Допустимо ли е в производство по чл. 200 КТ решаващият съдебен състав да се произнесе относно нищожността на Разпореждането за определяне на инцидента като трудова злополука и при липса на изяснена фактическа обстановка относно инцидента, явява ли се нищожно разпореждането за трудова злополука?
А именно, налице ли е съпричиняване в случаите, в които след края на работния ден служителят остава в предприятието и без да му е наредено да участва в разтоварването, по собствена воля остава да гледа в близост до разтоварващ се камион?
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички довори на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовава в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Решаващият съдебен състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по процесуалния въпрос следва ли въззивният съд да изследва и установи механизмът на протичане на злополуката?
Съдебният състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса коя телесна повреда е средна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2022
Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички твърдения на страните и събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Оспорването на заповед, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, включва ли в предмета на делото и оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение? Допустимо ли е съдът да постанови решение, без да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, установени в хода на делото? Допустимо ли е съдът да се произнася с отменителен диспозитив по отношение на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която не е оспорена от работника или служителя и не е заявена в петитума на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Тълкувателно решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/1968 г.? Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали работодателят може да се освободи от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 КТ, ако не бъде установено, че пострадалият работник е причинил умишлено увреждането, но е проявил груба небрежност и какво е значението на степените на съпричиняването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.