всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 74 ал. 4 КТ

Недействителност
Чл. 74. […] (4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и да изложи в мотивите собствени фактически и правни изводи?
При сключване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ следва ли срокът да бъде разписан като точен момент, вместо като период, когато това е в унисон с акт на Министерски съвет?
Следва ли съдът да установи, дали за самия работник или служител е било ясно и определено за какъв срок е нает?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са правомощията на въззивната инстанция при липсващ доклад от първоинстанционния съд и наведено такова оплакване от въззивника; допустимо ли е във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да изготви доклад, да определи правната квалификация и как се разпределя доказателствената тежест; настъпва ли процесуална преклузия за тяхното представяне при липсващ доклад на първа инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Може ли въззивният съд служебно да установява факти по делото, които не са били спорни между страните в първата инстанция, да разширява сам предмета на спора и да основава решението си на такива факти?
Длъжен ли е съдът да съобрази декларираното основание, размера и периодичността на едно оспорено документирано плащане, за да установи какво задължение е погасено с него?
Ако определените от работодателя „командировъчни на ден“/дневни“ са в размер, който кореспондира на размера на изплащани от него допълнителни трудови възнаграждения, това променя ли характера им от командировъчни по чл. 215 КТ в трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ?
Определеният в Приложение №3а НСКСЧ размер на „командировъчните пари на ден“ минимален или максимален е; има ли право работодателят, на основание Приложение №3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на „командировъчните пари на ден“ от посочените в Приложение №3а НСКСЧ?
Може ли съдът да „преправя“ и дописва текста на правна разпоредба, която е ясна в своя смисъл и обхват, ако намира текста й за дискриминационен или несправедлив и в частност, може ли съдът да прилага размерите на командировъчните по чл. 31. ал. 2 НСКСЧ за екипажи, които не плават под български флаг; може ли съдът да задължи правен субект да се съобрази и да приложи норма, от чийто обхват изрично този субект е изключен, съответно да наложи санкция на този субект (под формата на лихва) за неспазването на неприложима за него норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда. В случая решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с липсата в процесния трудов договор въобще на нормативно изискуемо съдържание на срочния договор по чл. 68, ал. 4 ГПК, който се сключва по изключение по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ – която липса, сама по себе си, обуславя недействителност на клаузата за срок. В този смисъл е налице и трайно установена практика на ВКС-напр. реш.№.104/23.02.10 по г. д.№.453/2009, ІІІ ГО - според която съгласно легалното определение „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, посочените разпоредби са императивни, поради което и следва да се приеме за задължително изискването на пар. 1, т. 8 ДР КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор – която е съобразена. Отделно от изложената цитираната от касатора практика е и неотносима към изведените от него въпроси /касае определяне на работата при сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са обстоятелствата, които трябва да вземе пред вид съда и да обсъди при преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди и да даде правна оценка на представени от работодателя доказателства за изпълнението и приключването на определената работа по срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, включително издадените заповеди, протоколи и писмени констатации на длъжностни лица?
Допустимо ли е съдът да обяви за недействителни клаузи на трудов договор, поради техническа грешка, когато страните са подписали втори трудов договор със същата дата и номер, отразяващ вярното съгласие между тях, който е регистриран в НАП, и въз основа на който е осъществена реална трудова дейност до нейното приключване?
Допустимо ли е съдът да обсъди и да се произнесе по валидността на клауза за срок за определено време в трудов договор, когато тя не е изрично оспорена с иска за прогласяването й за недействителна, но това е релевантно за преценката за законосъобразността на уволнението, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допустимо ли е да се заплати два пъти обезщетение за безработица, един път от НОИ и втори път от работодателя за един и същ период на едно и също лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустима ли е „корелация“ между определените от работодателя командировъчни на ден с размера на допълнителните възнаграждения и променя ли се в този случай характера им от командировъчни на възнаграждение за труд?
Работодателят може ли да определи по-нисък размер от определения в Приложение 3а НСКСЧ?
Може ли съдът да задължи прилагането на правна норма по отношение на субект, който е изключен от нейния обхват?
Може ли съдът да даде предимство на съдържанието пред формата (като приложи счетоводния принцип по чл. 26, ал. 1, т. 8 Закона за счетоводството), когато извършва преценка относно това кое измежду няколко еднородни и еднакво обременителни задължения, възникнали едновременно, следва да се отчита за погасено чрез плащане, чийто размер е достатъчен да погаси изцяло само едно от споменатите задължения?
Следва ли разпоредбите на чл. 76 ЗЗД да се тълкуват в смисъл, че е допустимо съдът да приеме, че определено плащане, чийто размер не е достатъчен да погаси няколко еднородни и еднакво обременителни задължения, възникнали едновременно, е погасило изцяло или частично само едно от тези задължения в случаите, когато платецът твърди, че е искал да погаси другото задължение?
Следва ли разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 119, ал. 1 КТ да се тълкуват в смисъл, че е допустимо работодателят да намали с вътрешен акт по смисъла на чл. 37 КТ размера на дължимите от същия допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, чийто размер е фиксиран в сключения между работодателя и съответния работник или служител трудов договор?
Има ли право работодателят, на основание Приложение 3а НСКСЧ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ да определи и изплаща по-нисък размер на „командировъчните пари на ден“ от посочените в Приложение 3а НСКСЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За валидността на клауза за неустойка в трудов договор в полза на работодателя за обезщетение за вреди при неправомерно поведение на работника или служителя, включително и три години след прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващо се в използване на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела