чл. 8 ал. 2 КТ

Чия е доказателствената тежест за доказване на отрицателен факт в производството по оспорване законосъобразността на извършено дисциплинарно уволнение?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе, като изложи мотиви, по всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Следва ли в мотивите на решението на въззивния съд да намерят отражение неговите фактически и правни изводи за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните тези на страните и дължи ли произнасяне по спорния предмет на делото въззивния съд след като обсъди въведените от страните доводи и възражения?
Допустимо ли е налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение на служител в срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, подадено от последния? Представлява ли това нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ от страна на работодателя?
Частичното неизпълнение на определени трудови задължения от служителя достатъчно основание ли е за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение?
Възможно ли е нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат извършени непредумишлено, т. е. без пряк умисъл, като макар служителят да ги е съзнавал да е считал, че са несъществени досеждо работния процес?
Длъжен ли е бил въззивният съд да изложи коректни мотиви защо липсва вина у служителя или е достатъчно да посочи общо, че такава не е доказана по делото?
Длъжен ли е бил въззивният съд да разгледа и двете форми на вината – умисъл и непредпазливост, преди да формира правен извод за наличие или липса на вина при неизпълнение на трудовите задължения от служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Борис Илиев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 64 ал. 1 ГПК, чл. 8 ал. 2 КТ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Сочат се правни въпроси, относно възможността съдът сам да състави изводи за злоупотреба с право на основания, които не са посочени в исковата молба?
В тази връзка се сочат и правни въпроси относно тежестта от доказването на наличието на злоупотреба с право и с какви доказателствени средства подлежи на доказване тази злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Велислав Павков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните За съдебния контрол върху правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност от държавен служител; има ли право работодателят да ги определи Законосъобразно ли е уволнението, когато част от щатните бройки за една и съща длъжност са определени за заемане от държавен служител, а други остават непроменени Има ли право въззивният съд от наведени съждения за нужда от подбор да извлича възражение за недобросъвестност по чл. 8 КТ При разпознато за пръв път от въззивния съд възражение за недобросъвестност, следва ли въззивният съд да го включи в доклада и да разпредели доказателствена тежест

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Емил Томов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Друго

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ, чл. 8 КТ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение?
За успешното опровергаване на оборима законова презумпция, включително и тази по чл. 8, ал. 2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства - преки и косвени?
По какъв начин и кой следва да докаже, че е налице злоупотреба с право, че работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
Какви са законовите предпоставки при упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
В кои случаи трябва да бъде извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и може ли хипотезите в тази правна норма да се прилагат разширително?
Необходимо ли е да се извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Маргарита Георгиева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, чл. 329 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение?
За успешното опровергаване на оборимата законова презумпция, включително и тази по чл. 8, ал. 2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства – преки и косвени?
По какъв начин и кой следва да докаже, че е налице злоупотреба с право, работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
Какви са законовите предпоставки при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
В кои случаи трябва да бъде извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и може ли хипотезите в тази правна норма да се прилагат разширително?
Необходимо ли е да се извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №/..2026 по дело №/2026

Следва ли решаващият съд при преценка за реалност на съкращаването по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да изследва нормативното основание за въвеждане на нова длъжност и нейното функционално съдържание в контекста на естеството на работата, или може да приеме фиктивност само въз основа на формално сходство между длъжностни характеристики на закрит и новооткрит щат? При надлежно взето решение от работодателя за закриване на единствената бройка на съответната щатна длъжност, в случай, че последният предложи на работника да заеме новооткритата длъжност, а работникът откаже, законосъобразно ли е приложението на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ спрямо този работник, ако са налице другите обективни предпоставки за това? Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че съдът се е произнесъл по въпрос от компетентността на работодателя по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол? Представлява ли трансформацията на длъжност, наложена от задължителни нормативни изисквания, форма на реално съкращаване на щата, когато старата длъжност е закрита като несъответстваща на действащата нормативна уредба, независимо, че част от трудовите функции се запазват? Допустимо ли е съдът да приеме идентичност на длъжностите „педагог и „социален педагог, без да отчете, че законодателят чрез Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите и Наредба 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти ги третира като различни професии, с различни професионални квалификации с различен нормативен профил? Длъжен ли е съдът при спор по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ да назначи експертиза за преценка на идентичността на трудовите задължения съгласно длъжностни характеристики, или може сам да направи тази преценка? Налице ли е идентичност между закрита и новооткрита длъжност, доколкото изводът е от значение за преценката налице ли е фиктивно или реално съкращаване на щата в светлината на сходство на част от трудовите функции между стара и нова длъжност и добавяне на други трудови функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Когато болничният лист е отменен по надлежния ред, как съдът извършва преценката дали работодателят има основание да ангажира дисциплинарната отговорност за неявяването на работника/служителя на работа в периода, в който отпускът по чл. 162 КТ му е бил разрешен от здравните органи?
При извършването на тази преценка допустимо ли е съдът да базира изводите си на свидетелски показания?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в решението си по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Правилно ли съдът приема, че когато се разглежда въпросът с квалификацията при извършването на подбор, трябва да се отчита само времето на стаж в ответното училище или следва да се вземе предвид целият стаж на лицето на сходна или същата длъжност на друго място?
Правилно ли съдът приема, че синдикалната закрила е налице само при посочването на такава в исканата от работодателя декларация?
Правилно ли съдът приема, че съкращението е фиктивно когато липсва пълно тъждество на функциите на съкратената длъжност и възложените функции на други лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Не съществува ли пречка работодателят да въведе и допълнителни критерии за подбор относно конкретна длъжност и тази негова дейност не може ли да бъде контролирана от съда? Може ли да се приеме, че уволнението на ищцата е проява на злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ от страна на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №/..2026 по дело №/2025

Какви са критериите, за да се приеме, че обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) се приема за прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 10 месечни заплати (равностойни на повече от 20 месечни минимални заплати /МРЗ/ за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ)?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването?
Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено, че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по инициатива (предложение) на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?
Има ли значение поведението на страните, по-конкретно поведението на работодателя, за заплащането на обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) – дължи ли работодателят посоченото обезщетение, ако е бил добросъвестна страна?
Недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов акт на МС, ако противоречи на чл. 244, т. 2 КТ? Противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки (правопораждащи факти), различни от посочените в гл. Х на КТ?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.