чл. 211 КТ
Осъществяване на пълната имуществена отговорност
Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото при решаващата си дейност, да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор. (По иск, предявен на основание чл. 207, ал. 1. т. 2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се извърши прихващане с насрещно неликвидно вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължително условие за допустимост на иск по чл. 211 КТ ли е първоначално да се проведе процедура по чл. 210 КТ или по преценка на работодателя може да се търси пълна имуществена отговорност и по общия ред?
Чл. 211 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност намира ли приложение за вреда, причинена с форма на вина груба небрежност? При положение, че чл. 211 КТ дава възможност за пълно обезщетение по съдебен ред, приложими ли са общите разпоредби, според които обезщетението обхваща всички вреди, независимо по какъв начин са причинени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд да разгледа всички твърдения и възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях, във връзка с направеното от дружеството работодател евентуално съдебно възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Възможно ли е да се извърши прихващане с насрещно неликвидно вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е включването в обема на обезщетението и пропусната полза, която се претендира в конкретния случай – т. е. не само стойността на апаратите – които следва да се заприходени като актив при инвентаризация и инвентаризационен опис, а и с включена търговска печалба и надценка, на която те се продават на крайния клиент, защото съдът е приел, че З. е действал умишлено – чл. 203, ал. 2 КТ? За вреди, които не са причинени умишлено или са с неустановен произход, ограничена ли е отговорността по чл. 205, ал. 1 КТ, т. е. в конкретния случай дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи или не?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя (изпълнителния директор) относно определянето на това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално стимулиране? Подлежи ли на съдебен контрол преценка на работодателя за размера на определен от него бонус? Подлежи ли на съдебен контрол размерът на определено възнаграждение за постигнати резултати по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ (т. е. дори да приемем, че искът е за такова възнаграждение, то е изплатено в определен окончателен размер)? Създава ли задължение за работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение (бонус), клауза от договора, според която работодателят може да предоставя допълнителни възнаграждения, респ. може да не ги предоставя? Представлява ли задължение на работодателя по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ да заплаща уговорено възнаграждение, клауза, според която той може да предоставя такова съобразно вътрешни правила, каквито вътрешни правила липсват? В случай, че отговорът на горните два въпроса е отрицателен, може ли работодателят да промени размера на бонуса, преди да го е изплатил, по свое усмотрение/преценка? Отговаря ли на началата и разпоредбите на КТ квалифицирането като иск по чл. 128, т. 2 КТ на претенция за доплащане на бонус, който не е регламентиран като размер във вътрешни правила, колективен трудов договор (КТД), трудовия договор или какъвто и да е документ, а е бил едностранно фиксиран в заповед и преди изплащането му е намален с друга заповед? Представлява ли основание за изплащане на определен бонус еднократна заповед на изпълнителния директор, на която адресат е само конкретен служител, и в случай, че такава представлява основание, може ли да бъде коригиран размера със следваща, както и в случай, че не бъде изплатен доброволно, представлява ли това иск по чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ? Каква е разликата между бонус и целева награда, и спадат ли целевите награди и премиите към допълнителните трудови възнаграждения? Следва ли при преценката на формата на вина (умисълът) на служителя-ответник по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД съдът да вземе предвид и естеството на служебните му задължения? Предполага ли се вината на служителя при имуществена отговорност на служителя по чл. 203, ал. 2 КТ? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 128 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 предл. първо КТ, чл. 211 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 5 КТ, чл. 331 ал. 1 КТ, чл. 331 КТ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд да разгледа всички твърдения и възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях, във връзка с направеното от дружеството работодател евентуално съдебно възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.