чл. 225 ал. 2 КТ

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определения по чл. 282 ал. 2 ГПК

съдия Борис Илиев

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 282 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 282 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 404 т. 1 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?
Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?
Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?
Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Борис Илиев

Определение №/..2026 по дело №/2025

обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че първият от тях е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По останалите въпроси се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Дора Михайлова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 328 ал. 2 КТ, чл. 344 КТ

Решение №/..2026 по дело №/2023

Може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?; За това необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?; За това може ли да се приеме, че педагогическият съветник се приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал?; И за това следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е работодателят да търси други начина за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, различни от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ? Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ в случаите, в които уволняваният служител осуетява връчването на искане за обяснения чрез неполучаване на писма, изпращани по куриерски фирми? Кои са случаите на неприложимост на чл. 193, ал. 3 КТ? Допустимо ли е заповед за дисциплинарно уволнение да бъде връчена чрез представянето ѝ като писмено доказателство по съдебно дело и счита ли се тя връчена по смисъла на чл. 195, ал. 2 КТ? Счита ли се за връчване представянето на заповед за дисциплинарно уволнение като доказателство по дело различно от това за незаконност на уволнението? Налице ли е виновно поведение на служителя, който осуетява връчване на искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и на заповед за уволнение, като не получава кореспонденция, изпращана с препоръчано писмо с обратна разписка и куриерски фирми на адреса посочен в трудовия договор след като не се явява на работа? Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд? Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? За задължението на въззивния съд да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК с оглед даване указания на страните по размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Веска Райчева

Въззивно производство | Граждански процес | Трудово право

Определение №/..2025 по дело №/2025

Какви са задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора и как следва да се прилага чл. 189 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Поставеният от касатора въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, е дали липсата на отговор от служител на отправено от работодателя питане за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 333 КТ, представлява укриване на обстоятелства, и в този случай отпада ли закрилата по чл. 333 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №/..2025 по дело №/2025

Как следва да се определи кога е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание, когато се касае до продължавано нарушение, извършвано нееднократно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е съдът да прецени в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства? Може ли решаващият съд да постанови съдебно решение на основание предположения и недоказани от страната твърдения или следва да постанови акта на доказателства събрани по надлежния ред, предвиден в ГПК? Длъжен ли е съдът да анализира всички доказателства, събрани по делото или може избирателно да подбира доказателства, на които да основава съдебния акт? Длъжна ли е въззивната нстанция да обсъди наведените доводи от двете страни в производството? Ползва ли се от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ служител, който изпълнява част от служебните си задължения, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност и да не е съобщил на работодателя за заболяване или разрешен отпуск по болест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Ерик Василев

чл. 12 ГПК, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 333 ал. 1 КТ, чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 80 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Срокът по чл. 194, ал. 1 КТ материален или процесуален е?
Следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ?
Дните, определени за официални празници по реда на чл. 154 КТ, спират ли течението на давностния срок по чл. 194, ал. 1 КТ?
Спира ли се броенето на срока по чл. 194, ал. 1 КТ по време на почивните и празнични дни, обхванати от времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, доколкото сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен месец, съответно периодите на ползвания от работника отпуск също следва да се отчитат не като брой дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд?
От кой момент започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ и какво се има предвид под „откриване на нарушението“?
От кой момент се счита уведомен законният представител на работодателя за откриване на нарушението при условие, че на място при установяването му е присъствало лице с представителни функции – управителят на почивната станция?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално поведението на служителя, дисциплинарното му минало, формата на вината, мотивите за извършване на деянието, съжалява ли за стореното, обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на нарушението, а и характера на изпълняваните трудови функции, и дали те не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата, настъпили ли са вреди и съществува ли такава възможност и др.?
Следва ли при определяне на тежестта на нарушението съдът да разграничи и да придаде различна тежест на нарушението, ако от него не са настъпили вреди или е съществувала такава възможност?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, за да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички, относими към спорния предмет, искания, възражения и доводи и да изложи правни изводи?
Кой е моментът на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313, вр. чл. 312, ал. 1 и ал. 2 ГПК?
Чия е доказателствената тежест да установяване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.