всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 202 КТ

Регресен иск
Чл. 202. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и при наличие на твърдения относно два различни иска, може ли съдът сам да определи правната квалификация или е длъжен да даде на ищеца указания за уточняване на исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

Кой носи доказателствената тежест за установяване на допусната от работник груба небрежност при настъпила с него трудова злополука?
Може ли да бъде прието наличие на такава ако не е изяснен механизма на злополуката и приложима ли е разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работодателят – ответник не е доказал пълно и главно обстоятелството, че злополуката е настъпила поради извършено от работника нарушение на правилата за безопасност на труда, при лиса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност?
Приложима ли е същата разпоредба, ако работодателят е допуснал в производствения процес постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката е настъпила в причинна връзка с тази практика?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи ясно и изрично защо счита някои от тях или всички за неоснователни?
По какви критерии съдът определя степента на съпричиняване в хипотезата на приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и длъжен ли е при определяне на тази степен да вземе предвид действителния принос на пострадалия от злополуката работник за настъпването й, като извърши съпоставка между поведението на пострадалия и действията/ бездействията на работодателя?
Длъжен ли е съдът при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди в хипотезата на чл. 200 КТ да обсъди всички релевантни обстоятелства, като изследва характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, дали има допълнително влошаване на здравето и причинените морални страдания?
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда, при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението по общественото осигуряване?
При определяне на размера на обезщетението за вреди от трудова злополука, съдът следва ли да вземе предвид обстоятелството дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след инцидента и да приложи съчетано критериите „продължителност на болките и страданията и „последици от получените увреждания“ и какви други критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да приложи решаващият съдебен състав?
Допустимо ли е в производство по чл. 200 КТ решаващият съдебен състав да се произнесе относно нищожността на Разпореждането за определяне на инцидента като трудова злополука и при липса на изяснена фактическа обстановка относно инцидента, явява ли се нищожно разпореждането за трудова злополука?
А именно, налице ли е съпричиняване в случаите, в които след края на работния ден служителят остава в предприятието и без да му е наредено да участва в разтоварването, по собствена воля остава да гледа в близост до разтоварващ се камион?
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички довори на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовава в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Решаващият съдебен състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по процесуалния въпрос следва ли въззивният съд да изследва и установи механизмът на протичане на злополуката?
Съдебният състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса коя телесна повреда е средна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2022

Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички твърдения на страните и събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Тълкувателно решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

относно точния механизъм на настъпване на процесното ПТП. Твърди и че определянето на размера на вредите и съпричиняването от страна на ищеца било извършено в нарушение на критериите, установени в съдебната практика, обективирана в Решение №45 от 08.04.2021г. на ВКС по гр. д.№1580/2020г., 3-то г. о. По отношение на соченото от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по които според него се е произнесъл въззивният съд:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ необходимо ли е престъплението да е установено по надлежния ред, респ. по делото да е представен официално заверен препис с отбелязване датата на влизането в законна сила на присъда, постановена от наказателен съд?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №1111/2017 г. на IV г. о., решение №9 от 31.01.2018 г. по гр. д. №1504/2017 г. на IV г. о. и решение №180 от 12.02.2019 г. по гр. д. №3502/2017 г. на IV г. о. В условията на евентуалност във връзка с поставения въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 2/ „При разглеждане на иск по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ допустимо ли е установяването на престъплението с друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.)?“ – твърди се противоречие с решение №8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №1111/2017 г., решение №9 от 31.01.2018 г. по гр. д. №1504/2017 г. и решение №180 от 12.02.2019 г. по гр. д. №3502/2017 г. – и трите на IV г. о. на ВКС. Жалбоподателят отново поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в условията на евентуалност.; 3/ „В контекста на разпоредбата на чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ постановките на чл. 3, параграф 3 и съображение 13 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. и на т. 2 от Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г., Т. Б. (дело C-171/16) допустимо ли е да се прилагат и за зачитане от български граждански съд на друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.), постановен от съда на друга държава членка в рамките на специално наказателно производство?“ – касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по така формулирания въпрос няма налична практика на касационна инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 4/ „Основание ли е за възникване на отговорността по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ наличието на непредпазливост (небрежност) като форма на вината при извършеното престъпление или при последното е необходимо да е налице умисъл у работника?“ – сочи се противоречие с решение №870/27.02.2011 г. по гр. д. №137/2010 г. на IV г. о. на ВКС; 5/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ необходимо ли е причинените вреди от престъплението да са съставомерни, респ. предвидени в законовия състав на съответното престъпление?“ – твърди се, че не е налице практика на касационната инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция при разрешаване на правния спор по същество да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея, като изложи мотиви по всички възражения на страните, и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?“ – сочи се противоречие с решение 2 №60156 от 14.07.2021 г. по гр. д. №3156/2020 г. на III г. о. на ВКС; 7/ „При предявен иск по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ, когато претендираните вреди съставляват нанесени щети върху МПС, (вкл. и в резултат на ПТП) собственост на работодателя, техният размер следва ли да се определи съобразно чл. 499, ал. 2 КЗ, респ. Наредба №49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз и приетата с нея Методика за уреждане на претенции за обезщетение за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства чрез прилагането им по аналогия?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама ответника спрямо трето лице, как се уреждат отношенията между тях, след като единият съдлъжник изпълни изцяло дълга, и в този случай, когато между солидарните ответници е налице трудовоправно отношение, това изключва ли правото на платилия съдлъжник/работодател да поиска от своя работник/съдлъжник да му възстанови част от платеното, съответно по кой ред може да реализира вземането си? (По касационна жалба на “Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Необходимо ли е безспорно да бъде доказана близка житейска връзка между пострадалия и ищеца, независимо от наличието на формална родствена връзка между тях и ако се установи обратното налице ли е основание за намаляване размера на обезщетението и дори неговото неприсъждане и има ли значение възрастта на лицата за емоционалната връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Допустимо ли е пререшаването на въпроса относно валидността на договорна клауза за неустойка при вече уважен иск за парично вземане въз основа на същата клауза за друг период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела