чл. 187 КТ
Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;
2. явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;
4. произвеждане на некачествена продукция;
5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;
6. (отм. – ДВ 100/1992);
7. (изм. – ДВ 100/1992) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;
8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
9. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
(2) Подаването на жалба, сигнал или съобщение до Комисията за финансов надзор за нарушение на Закона за прилагане на мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти, на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, на Закона за пазарите на финансови инструменти, на Кодекса за застраховането, на Кодекса за социално осигуряване, на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.) на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 173/84 от 12 юни 2014 г.) или на актове по прилагането им, от работник или служител не е нарушение по ал. 1, т. 8, освен в случаите, когато същият умишлено съобщи невярна информация. Изречение първо се прилага съответно и за работник или служител, срещу когото е подадено съобщение за нарушение.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Може ли да се търпят и претендират неимуществени вреди от търговско дружество по повод уронване на доброто му име като търговец?“ и 2. „Може ли да се претърпят неимуществени вреди от търговско дружество – работодател, в случай на установено с влязло в сила съдебно решение обстоятелство досежно факта, че служител е уронил доброто му име и е злоупотребил с доверието на своя работодател, на основание чл. 187 КТ?“. Като едно от наведените допълнителни основания по горепосочените въпроси работодателят навежда противоречие с формирана практика на ВКС, обективирана в решение №274 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. №5120/2017 г.; решение №206/26.03.2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. №5120/2017 г. и др., макар по въпроса да е налице и практика на ВКС в противоположния смисъл.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съда при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя - да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до по-тежко такова?
При преценка за тежестта на нарушението следва ли да бъдат взети предвид характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед неблагоприятните последици за работодателя, които са настъпили или е възможно да настъпят, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение, респ. как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
Длъжен ли е съда да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 187 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 ал. 2 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е установяване на дисциплинарно нарушение от страна на работодателя в условията на косвено доказване посредством косвени доказателства в производство по чл. 344 КТ?
Допустимо ли е използването на видеозаписи в производството по чл. 344 КТ? Допустимо ли е доказването на дисциплинарното нарушение от страна на работодателя посредством видеозаписи?
Осъществено ли е процесуално нарушение от страна на въззивния съд при недопускането на доказателствено искане, релевирано на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, за събиране на доказателства, които не са били допуснати от страна на първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения или при събирането им в хода на съдебното дирене пред първата инстанция са били осъществени съществени процесуални нарушения?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?
Посредством какви доказателствени искания е допустимо установяването на задължението, вменено на работодателя по силата на чл. 193, ал. 1 КТ, в производство по чл. 344 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 172 ГПК, чл. 187 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 195 КТ, чл. 213 ал. 2 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 226 ал. 2 КТ, чл. 230 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 1 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 КТ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?; За това необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?; За това може ли да се приеме, че педагогическият съветник се приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал?; И за това следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 187 КТ, чл. 188 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 ал. 2 КТ, чл. 190 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 3 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 333 ал. 3 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога се прекратява трудовото правоотношение между страните при дисциплинарно уволнение - с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение по чл. 190, ал. 1 КТ, или е необходимо и второ изрично изявление по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на работодателя, направено в същата или в друга заповед?
Ако стоково-материалните запаси се отчитат в счетоводството на предприятието по метод, който не е уреден в Счетоводен стандарт 2, това означава ли, че счетоводната информация отразява вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, за да може същата да се ползва за сравнение между фактическа и счетоводна наличност на стоките в количествено и стойностно изражение, при извършване на инвентаризация и установяване на липси?
Ако на материално отговорното лице са заведени стоково-материалните ценности - като видове, бройки, тегло и обем, може ли от него да се претендира, че е допуснало липса на стойност, без обаче да са индивидуализирани и без да могат да бъдат определени липсващите активи по натурални параметри?
За да се приеме, че при инвентаризация е установена липса на стойност, трябва ли да се съпоставят стойностните и натуралните параметри на фактическата и счетоводна наличност, или е достатъчно това сравнение да е извършено само по стойност?
Може ли да се извърши инвентаризация и да се установи липса на стойност, ако в счетоводството на предприятието липсва информация за натуралните параметри на стоково-материалните ценности - като видове, бройки, тегло и обем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 126 т. 9 КТ, чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ, чл. 187 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ, чл. 190 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 210 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, чл. 328 КТ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 195, ал. 1 КТ в смисъл, противоположен на съдържанието й (contra legem) и явна необоснованост на мотивите към съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът при извършването на преценката по чл. 189, ал. 1 КТ да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 187 ал. 1 т. 10 КТ, чл. 187 КТ, чл. 188 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 192 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е да бъде ценен като доказателствено средство видеозапис, добит чрез престъпление по чл. 339а НК, при липса на правила по чл. 25и от ЗЗЛД и направен чрез погазване на правото на личен живот, прокламирано в чл. 32, ал. 2 КРБ? Кога следва да се приеме, че е налице идентичност между деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание и достатъчно ли е в искането за даване на обяснения от работника да се посочи една определена дата, за да се счете, че той е ориентиран за това какво се иска от него и то по разбираем начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 125 КТ, чл. 126 т. 9 КТ, чл. 186 КТ, чл. 187 КТ, чл. 188 т. 3 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 ал. 3 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 204 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 32 КРБ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 339а НК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 57 ал. 2 КРБ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е уволнителната заповед да съдържа факти и обстоятелства, за които на работника не са искани обяснения?
Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения?
По какъв начин работодателят следва да поиска писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание и следва ли съдът, след като е установил, че са искани обяснения от работодателя и такива са дадени, да разгледа иска по същество?
Следва ли опитът на един дългогодишен служител да се отчита негативно при прилагане на критериите на чл. 189, ал. 1 КТ за определяне вида на дисциплинарното наказание, респективно служителят/работникът без опит на същата длъжност за същото дисциплинарно нарушение да получи по-леко по вид наказание?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално поведението на служителя, дисциплинарното му минало, формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на нарушението, а освен това и характерът на изпълняваните трудови функции дали не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата, настъпили ли са вреди, или съществува такава възможност, и др.?
Следва ли при определяне тежестта на нарушението съдът да разграничи и да придаде различна тежест на нарушението, ако от него са настъпили вреди, или е съществувала такава възможност?
Имат ли значение формата на вината при злоупотребата с доверието на работодателя и увреждането на неговото имущество по чл. 187, т. 8 и 9 КТ?
Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат?
Какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение, за да се счита за мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 и 2 КТ?
Следва ли съдът при постановяване на акта си да съобрази всички ангажирани доказателства, установяващи в какво се състои нарушението, начина и времето на извършването му и поведението на нарушителя?
При липсващо мнение на ТЕЛК относно някое от основанията за закрила по чл. 333 КТ, независимо от разрешението на Инспекцията по труда, преодоляна ли е закрилата на работника или служителя за основанието, на което ТЕЛК не е предоставил мнение?
Какво следва да е съдържанието на мнението на ТЕЛК, за да се приеме, че мнение е налице по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ?
Следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, и да изложи собствени мотиви по спора, включително и по доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?
Може ли гражданският съд да се произнесе инцидентно относно валидността и законосъобразността на административен акт, приет по делото, за който акт законодателят не е предвидил съдебен ред за оспорването му?
Чия е доказателствената тежест за установяване законността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?
Може ли вещо лице със специалност „съдебна медицина да даде заключение дали работник/служител страда от кардиологично заболяване?
Следва ли оспореното заключение на вещото лице по делото да се цени приоритетно по отношение на писмената медицинска документация? Следваше ли въззивният съд при наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради изготвяне на медицинската експертиза от лекар без нужната квалификация да допусне повторна експертиза пред въззивната инстанция и да назначи лекар с подходяща квалификация?
Следва ли въззивен съдебен състав да се самоотведе при условие, че е сформирал вътрешно убеждение, постановил е решение по идентичен казус между същите страни и се касае за едно и също дисциплинарно нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 12 ГПК, чл. 186 КТ, чл. 187 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 2 КТ, чл. 193 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 333 ал. 1 КТ, чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 333 ал. 2 КТ, чл. 333 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1) налице ли са данни по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, когато посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание фактически констатации, които трябва да визират конкретни нарушения, не са конкретизирани съгласно императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ; 2) спазена ли е процедурата по чл. 193 КТ, когато с акта, с който са изискани писмените обяснения на лицето в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, са нарушени императивните изисквания за индивидуализация на фактическите констатации, които трябва да визират конкретни нарушения, но които не са конкретизирани съгласно императива на чл. 195, ал. 1 КТ; 3) следва ли съдът в производството за законността на уволнението и наличието или липсата на основания за прекратяване на трудовия договор на това основание, да обсъди всички представени по делото доказателства, респ. липсата на такива, както и доводите и възраженията на страните, за да се произнесе правилно по съществените за делото материалноправни въпроси; 4) допустимо ли е фактическото нарушение, обусловило налагането на дисциплинарното наказание, когато не е конкретно определено в заповедта, да бъде конкретизирано от съда; 5) може ли индивидуализацията на нарушенията по заповедта за дисциплинарно уволнение да бъде установявана чрез тълкуване в производството пред съда по искането за нейната отмяна като незаконна; 6) законно ли се явява уволнението, когато от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не може да се направи несъмнен извод за същността на фактическото основание за прекратяване на трудовия договор и то трябва да бъде допълнително установено чрез тълкуване от съда или по друг начин; и 7) може ли да се заключи, че е налице неравностойно третиране от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ, когато дисциплинарно уволненият ищец е доказал факти относно неравностойно третиране на някой от определените дискриминационни признаци, за случаите, в които работодателят е предприел по-леко дисциплинарно наказание за същите нарушения спрямо служител, на когото са възложени задълженията по организацията на системен контрол по ефективното им изпълнение (на същите тези задължения) и последният е допуснал същите да бъдат извършени. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси били решени от въззивната инстанция в противоречие с решение №335/07.06.2024 г. по гр. д. №4502/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №10/03.06.1994 г. по гр. д. №825/1993 г. на III-то гр. отд. на ВС, решение №260/22.07.2011 г. по гр. д. №793/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №72/28.02.2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №2108/09.01.2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС. В изложението си жалбоподателят сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно и в тази връзка препраща към оплакванията си по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 187 КТ, чл. 189 ал. 2 КТ, чл. 189 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ГПК, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 8 ал. 3 КТ, чл. 9 ЗЗДискр
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.