чл. 68 ал. 1 т. 1 КТ

се свежда до питането дали утвърденото от министъра на отбраната допълнително щатно разписание, според което заеманата от ищцата длъжност е срочна, представлява изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ. Въпросът е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства и изразява по същество доводите на страната за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Извън това, формулировката на въпроса съдържа условия и обстоятелства, които не са приети за установени от въззивната инстанция. Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника, че временното щатно разписание представлява изключението по смисъла на пар.1, т. 8 КТ, но е счел същото за неотносимо към посочените в тази разпоредба хипотези. Доколкото поставеният въпрос представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, не може да обуслови допускането му до касационно обжалване. Следва да се допълни, че по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ е налице непротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Според тази практика (решение №94/17.04.2018г. по гр. д.№3082/2017г. на IV ГО е др.) разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за определено време за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в пар. 1, т. 8 ДР КТ; „изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбите на чл. 68 КТ са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар. 1, т. 8 ДР КТ, обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В решение №168/2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №4558/2017г. на IV ГО се приема, че обстоятелствата (обективни причини, обуславящи срочността на трудовия договор) може да съществуват, но ако те не касаят задълженията на конкретния работник или не предполагат срочност на тези задължения, изключение по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ не е налице. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел, че изпълняваната от ищцата длъжност „технически изпълнител” няма характер на временна, сезонна или краткотрайна (чл. 68, ал. 3 КТ); касае се за работа с постоянен характер. С оглед липсата на доказателства относно причините, обуславящи срочността (чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с пар.1, т. 8 ДР КТ), съдът е приел, че по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, договорът се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на ТПО, на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок и е отменил уволнението. Наличието на съдебна практика по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ и относно критериите за преценка кога е налице изкллючението по смисъла на пар.1, т. 8 ДР КТ от една страна и липсата на аргументация за необходимост от нейната промяна или осъвременяване от друга, налагат извода, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.