чл. 228 ал. 1 КТ
Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуснал ли е Окръжен съд – Плевен (ПОС) нарушение на материалния закон при тълкуване и приложение на чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, като е приел, че за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ като база следва да се използва брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието, без да прецени дали по-нататъшни изменения на трудовото възнаграждение, установени с анекси към КТД (в т. ч. с обратно действие или общовалидно приложение), не следва да се отразят при изчислението към датата на реалното възстановяване – 29.08.2023 г.?
Допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на чл. 345, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 КТ, като е пренебрегнал факта на реално допускане и явяване на ищцата на работа на 29.08.2023 г. и съответно е отказал признаване на правото й на трудово възнаграждение за този ден и на правните последици от непрекъснатостта на трудовото правоотношение (в т. ч. прилагане на актуализациите на възнаграждението към датата на възстановяване)?
Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон и принципа против злоупотреба с право, като е оставил работодателя да реализира полза от собственото си противоправно поведение, чрез неизпълнение или селективно прилагане на анекси към КТД и не е приложил нормите на КТД/анексите ех lege при възстановяване на работника, въпреки установените отменени уволнения и фактическата непрекъснатост на правоотношението?
Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния и/или процесуалния закон, като е приел, че доверителката е загубила членството си в синдикалната организация поради неплащане на членски внос, без да установи дали неплащането е било виновно и без да изиска или установи наличие на формално решение на синдикалната организация за прекратяване на членството (чл. 8 и чл. 23 от Устава на СБУ) при положение, че неплащането е следствие от обективна невъзможност – липса на възнаграждение вследствие на признати за незаконни уволнения, или е резултат от възпрепятстващо поведение на работодателя относно информиране?
Допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на правото, като е отказал прилагане на по-благоприятните условия от КТД (вкл. допълнителни обезщетения за синдикални членове, бонуси, актуализации) спрямо лицето, което не е могло да плати членски внос поради липса на трудово възнаграждение в резултат на незаконните уволнения и/или е било възпрепятствано да се информира и официално присъедини, като по този начин е допуснато работодателят да се облагодетелства от собствената си недобросъвестност?
Допуснал ли е ПОС съществено нарушение на процесуалните правила и правото на справедлив процес (вкл. равнопоставеност на страните), като не е разпоредил исканите доказателствени действия (вкл. проверка на място от вещото лице и разпореждане за представяне на документи от МОН/ответника), въпреки индикации за укриване и противоречия в представените щатни разписания, и съответно е постановил решение на непълна и несигурна доказателствена основа?
Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон, като не е установил и не е приложил нормативния ред, заложен в Нар. №4/20.04.2017 г. (чл. 17 и чл. 18) и в анексите към КТД (в т. ч. анекс №Д01-216/29.11.2018 г., анекс №Д01-236/12.11.2019 г., анекс №Д01-342/07.12.2020 г., анекс №Д01-44/04.04.2022 г., анекс №Д01-157/20.07.2022 г. и анекс №Д01-192/10.08.2023 г.), при положение, че тези актове задължават средствата за делегираните дейности да се използват единствено за увеличение на индивидуалните основни работни заплати и осигуровки, и като е приел, че липсата на издадена от директора заповед или доклад за недостиг на средства може да оправдае неизвършване на предвидените увеличения, вместо да приеме, че неизпълнението на задълженията следва да носи неблагоприятни последици за ответника и да доведе до съобразяване на трудовите възнаграждения ех lege?
Допуснал ли е ПОС процесуално-материално нарушение, като е приел за релевантно и достатъчно твърдението на ответника, че поименното щатно разписание не е утвърждавано, и е позволил този формален факт да бъде използван като средство за избягване на приложението на анексите към КТД и на задължението за издаване на заповед по чл. 259, ал. 1 ЗПУО, вместо да изиска доказателства за мотивирания доклад до РУО/общината и да направи правна оценка дали липсата на формален административен акт по същество освобождава работодателя от задължението да разположи увеличенията и да ги отрази в поименното щатно разписание?
Допуснал ли е ПОС съществено нарушение и нарушение на правото на справедлив процес, като е приел за основателно възражението на ответника, че щатното разписание не може да бъде представено по делото поради съдържание на лични данни и/или липса на утвърден акт, и по този начин е отказал достъп на ищцата до релевантно доказателство, което е изключително необходимо за установяване на размера на трудовото възнаграждение и приложението на анексите към КТД?
Допуснал ли е ПОС съществено нарушение на правилата за доказване и принципа на равнопоставеност на страните, като е отказал да постанови исканите доказателствени действия (служебна проверка/проверка на място от вещото лице, искане на данни от МОН/РУО, разпореждане за представяне на заповеди за увеличение и поименно щатно разписание) и не е приложил допустимите презумпции и неблагоприятни за укриващата страна доказателствени последици при установени индикации за укриване на документи, с което е оставил решението върху непълна и несигурна фактическа основа?
Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Е поставен въпросът относно принципа за еднократност при изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Следва ли, независимо от установения принцип за еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, признато за незаконно по съдебен ред, възстановяване на работника или служителя на същата длъжност и веднага след това прекратяване на трудовото му правоотношение с нова заповед, без работникът или служителят да е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен, да се извърши доплащане на разликата от полагащото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ по втората прекратителна заповед, при липса на връщане на полученото такова без основание по първата прекратителна заповед, от негова страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 10 предл. първо КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 345 ал. 1 КТ, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е работодателят да търси други начина за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, различни от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ? Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ в случаите, в които уволняваният служител осуетява връчването на искане за обяснения чрез неполучаване на писма, изпращани по куриерски фирми? Кои са случаите на неприложимост на чл. 193, ал. 3 КТ? Допустимо ли е заповед за дисциплинарно уволнение да бъде връчена чрез представянето ѝ като писмено доказателство по съдебно дело и счита ли се тя връчена по смисъла на чл. 195, ал. 2 КТ? Счита ли се за връчване представянето на заповед за дисциплинарно уволнение като доказателство по дело различно от това за незаконност на уволнението? Налице ли е виновно поведение на служителя, който осуетява връчване на искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и на заповед за уволнение, като не получава кореспонденция, изпращана с препоръчано писмо с обратна разписка и куриерски фирми на адреса посочен в трудовия договор след като не се явява на работа? Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд? Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? За задължението на въззивния съд да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК с оглед даване указания на страните по размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
чл. 146 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 2 КТ, чл. 193 ал. 3 КТ, чл. 195 ал. 2 КТ, чл. 195 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 225 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 44 ГПК, чл. 71 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 80 изр. 2 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 83 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При липса на специална норма за прекратяване на възникналото от избор трудово правоотношение, следва ли да се приложат общите норми на КТ?
Специален ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация по отношение на Кодекса на труда, съответно разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентира ли специално основание за прекратяване на „изборното“ трудово правоотношение със служители на общинската администрация?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 331 КТ, чл. 338 КТ, чл. 339 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 68 ал. 4 КТ, чл. 83 ал. 1 КТ, чл. 86 ал. 1 КТ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са допустимите доказателствени средства за установяване оценяването на участващите в подбора по чл. 329 КТ лица и кои са плащанията, които се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви във връзка с тази обща преценка?
По какъв начин съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите?
Кога е налице реално съкращаване на щата?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. второ КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 345 ал. 1 КТ, чл. 62 ал. 5 КТ, чл. 7 ал. 2 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се определи кога е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание, когато се касае до продължавано нарушение, извършвано нееднократно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
чл. 188 т. 3 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 225 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой месец се приема за,, предходен“ по смисъла на чл. 177, ал. 1 КТ, при изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, полагащо се на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение - месецът, в който е прекратено трудовото правоотношение или предходния на него месец, в който работникът или служителят е имал поне 10 отработени дни? При изчисляване размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащо се на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение - има ли значение колко назад във времето може да е „предходния“ месец, чието среднодневно брутно трудово възнаграждение определя размера на дължимото обезщетение; може ли да се вземе „предходен“ месец, който е няколко години назад, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако поради това, че работникът или служителят е бил в продължителна неработоспособност, не е имало друг месец, с отработени поне 10 дни? От кой момент влиза в сила допълнително споразумение за преназначаване на друга длъжност, съответно увеличаване на месечното трудово възнаграждение, когато същото е сключено и в него се предвижда, че е считано от дата, на която работникът или служителят е във временна неработоспособност; ако 5 години и 4 месеца, считано от датата на допълнителното споразумение, работникът или служителят няма нито един работен ден, от коя дата се счита, че е влязло в сила допълнителното споразумение, работника/служителя преназначен на новата длъжност и с новото възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Влизат ли тези възнаграждения в базата за изчисление на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ? За задължението на въззивния съд да назначи служебно експертиза когато разрешава въпрос, изискващ специални знания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За точното приложение на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 вр. чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ?
За приложението на давността при реално ползване на платен годишен отпуск и при изплащане на обезщетение за неизползван такъв?
За елементите на брутното трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ?
За разпределението на доказателствената тежест относно това кои елементи влизат в получената от него сума от 3617 лева за м. август 2022 г.?
Може ли да бъде заменено бездействието на ответника – работодател с ролята на съда по реда на чл. 162 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 153 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 155 КТ, чл. 162 ГПК, чл. 176а КТ, чл. 177 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 228 ал. 1 КТ, чл. 228 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.