Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допуснал ли е Окръжен съд – Плевен (ПОС) нарушение на материалния закон при тълкуване и приложение на чл. 228, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, като е приел, че за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ като база следва да се използва брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието, без да прецени дали по-нататъшни изменения на трудовото възнаграждение, установени с анекси към КТД (в т. ч. с обратно действие или общовалидно приложение), не следва да се отразят при изчислението към датата на реалното възстановяване – 29.08.2023 г.?

Допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на чл. 345, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 КТ, като е пренебрегнал факта на реално допускане и явяване на ищцата на работа на 29.08.2023 г. и съответно е отказал признаване на правото й на трудово възнаграждение за този ден и на правните последици от непрекъснатостта на трудовото правоотношение (в т. ч. прилагане на актуализациите на възнаграждението към датата на възстановяване)?

Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон и принципа против злоупотреба с право, като е оставил работодателя да реализира полза от собственото си противоправно поведение, чрез неизпълнение или селективно прилагане на анекси към КТД и не е приложил нормите на КТД/анексите ех lege при възстановяване на работника, въпреки установените отменени уволнения и фактическата непрекъснатост на правоотношението?

Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния и/или процесуалния закон, като е приел, че доверителката е загубила членството си в синдикалната организация поради неплащане на членски внос, без да установи дали неплащането е било виновно и без да изиска или установи наличие на формално решение на синдикалната организация за прекратяване на членството (чл. 8 и чл. 23 от Устава на СБУ) при положение, че неплащането е следствие от обективна невъзможност – липса на възнаграждение вследствие на признати за незаконни уволнения, или е резултат от възпрепятстващо поведение на работодателя относно информиране?

Допуснал ли е ПОС нарушение при тълкуване и приложение на правото, като е отказал прилагане на по-благоприятните условия от КТД (вкл. допълнителни обезщетения за синдикални членове, бонуси, актуализации) спрямо лицето, което не е могло да плати членски внос поради липса на трудово възнаграждение в резултат на незаконните уволнения и/или е било възпрепятствано да се информира и официално присъедини, като по този начин е допуснато работодателят да се облагодетелства от собствената си недобросъвестност?

Допуснал ли е ПОС съществено нарушение на процесуалните правила и правото на справедлив процес (вкл. равнопоставеност на страните), като не е разпоредил исканите доказателствени действия (вкл. проверка на място от вещото лице и разпореждане за представяне на документи от МОН/ответника), въпреки индикации за укриване и противоречия в представените щатни разписания, и съответно е постановил решение на непълна и несигурна доказателствена основа?

Допуснал ли е ПОС нарушение на материалния закон, като не е установил и не е приложил нормативния ред, заложен в Нар. №4/20.04.2017 г. (чл. 17 и чл. 18) и в анексите към КТД (в т. ч. анекс №Д01-216/29.11.2018 г., анекс №Д01-236/12.11.2019 г., анекс №Д01-342/07.12.2020 г., анекс №Д01-44/04.04.2022 г., анекс №Д01-157/20.07.2022 г. и анекс №Д01-192/10.08.2023 г.), при положение, че тези актове задължават средствата за делегираните дейности да се използват единствено за увеличение на индивидуалните основни работни заплати и осигуровки, и като е приел, че липсата на издадена от директора заповед или доклад за недостиг на средства може да оправдае неизвършване на предвидените увеличения, вместо да приеме, че неизпълнението на задълженията следва да носи неблагоприятни последици за ответника и да доведе до съобразяване на трудовите възнаграждения ех lege?

Допуснал ли е ПОС процесуално-материално нарушение, като е приел за релевантно и достатъчно твърдението на ответника, че поименното щатно разписание не е утвърждавано, и е позволил този формален факт да бъде използван като средство за избягване на приложението на анексите към КТД и на задължението за издаване на заповед по чл. 259, ал. 1 ЗПУО, вместо да изиска доказателства за мотивирания доклад до РУО/общината и да направи правна оценка дали липсата на формален административен акт по същество освобождава работодателя от задължението да разположи увеличенията и да ги отрази в поименното щатно разписание?

Допуснал ли е ПОС съществено нарушение и нарушение на правото на справедлив процес, като е приел за основателно възражението на ответника, че щатното разписание не може да бъде представено по делото поради съдържание на лични данни и/или липса на утвърден акт, и по този начин е отказал достъп на ищцата до релевантно доказателство, което е изключително необходимо за установяване на размера на трудовото възнаграждение и приложението на анексите към КТД?

Допуснал ли е ПОС съществено нарушение на правилата за доказване и принципа на равнопоставеност на страните, като е отказал да постанови исканите доказателствени действия (служебна проверка/проверка на място от вещото лице, искане на данни от МОН/РУО, разпореждане за представяне на заповеди за увеличение и поименно щатно разписание) и не е приложил допустимите презумпции и неблагоприятни за укриващата страна доказателствени последици при установени индикации за укриване на документи, с което е оставил решението върху непълна и несигурна фактическа основа?

Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?