чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ

Налице ли е изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа винаги всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им? Допустимо ли е позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, които са станали достояние на наказания работник или служител преди уволнението, и той да е могьл да се защити по предявените му нарушения? Следва ли въззивният съд да прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения? Какъв е критерият за определяне на дадени свидетелски показания като „противоречиви“ и „неясни“, и има ли въззивният съд задължението да се произнесе по истинността на свидетелските показания като обсъди всички събрани по делото и допустими, според правилата на процесуалния закон, доказателства; следва ли въззивният съд да кредитира показанията на свидетел само тогава, когато те биват повторени потвърдително от друг свидетел? При преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва ли въззивният съд да отчете всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, отражението върху работата в предприятието на работодателя, настъпили ли са вредни последици – не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа, поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение?