пар. 1 т. 2 ДР КТ

налице ли са били бизнес план и програма, въз основа на които управителят да е осъществявал конкретни стопански задачи, налагащи смяна на ръководството, съдът е приел, че за доказано, че към датата на уволнението на служителката е имало изработен план за дейността на дружеството за 2022 – 2026 г., който независимо, че е бил коригиран в един по-късен момент е бил действащ, макар и не задължителен до одобряването му от КЕВР. Ответното дружество е публично предприятие, като неговият бизнес план се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган, а след това се одобрява КЕВР, като до одобряването му от Комисията задължителен за дружеството е предходния, което не е пречка управителят да осъществява дейност съобразно новия бизнес план и да изпълнява стопанските задачи, заложени в него, като носи имуществена отговорност при непостигане на съответния резултат. От друга страна, дори да се приемело, че новият управител не е прилагал новия бизнес план, то, по силата на чл. 11, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1 ЗРВКУ, той е бил обвързан от предишния, поради което не може да се приеме възражението на жалбоподателката, че е осъществявал дейност без конкретен бизнес план и програма. Наред с това, видно от договора за управление, на управителя изрично е бил предоставен определен срок след сключването му, в който да разработи проект за управление и бизнеспрограма на клона в отделен документ, който срок не е бил изтекъл към датата на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, поради което не може да се вменява във вина на работодателя отсъствието на подробно разработени програма и бизнес задачи, респ. това да е пречка за осъществяване на правото му по чл. 328, ал. 2 КТ, в какъвто смисъл е и актуалната практика на ВКС. Намерил е за неоснователно и възражението на жалбоподателката за немотивираност на заповедта за уволнение, доколкото в документа е посочено изрично, че причина за прекратяване на трудовия договор е сключването на договор за възлагане за управление №РД-14-2/25.01.2022 г., което съобразно съдебната практика е достатъчна мотивировка на заповедта, тъй като основанието е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други аргументи за решението си да освободи служителя, заемащ ръководна длъжност в повереното му предприятие на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Като несъстоятелно е отхвърлил и възражението на жалбоподателката за неспазен срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, предвид факта, че в заповедта за уволнение изрично е посочено, че вместо предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение за срока, която възможност е предоставена в полза на работодателя, от която той има право да се възползва без да е необходимо съгласие на работника. Ето защо въззивният съд е приел, че уволнението е законно, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да бъдат отхвърелни.