чл. 201 КТ

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу работодателя; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?
Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната?
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ от страна на пострадал работник, при положение че няма данни за умишлено самоволно действие от негова страна, той няма ръководни или контролни функции и е бил поставен да работи в опасна среда, създадена от работодателя?
Допустимо ли е намаляване на обезщетението по чл. 200 КТ (респ. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД) поради принос на пострадал работник, без да е категорично доказано наличие на съзнавана небрежност (самонадеяност) в неговото поведение?
Длъжен ли е възивният съд да назначи нова (допълнителна или повторна) експертиза и да обсъди своевременно оспорени доказателства (напр. свидетелски показания), когато първоинстанционното заключение е непълно или противоречиво, а страната е навела оплакване за това в жалбата си?
Противоречи ли възивното решение на задължителната практика на ВКС (и указанията в тълкувателни решения) при прилагане на нормите за съпричиняване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 201 КТ?
Следва ли съдът да съобрази Тълкувателно решение №1/2021 г. на ОСГТК на ВКС при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и може ли да присъди обезщетение в по-голям размер от заявения, когато искът е предявен като частичен?
При определяне на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ съдът има ли право да го намали с вече изплатено на пострадалия застрахователно обезщетение по застраховка Трудова злополука?
При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали със застрахователно обезщетение по застраховка Трудова злополука?
Дължи ли се законната лихва от датата на увреждането и върху онази част от обезщетението по чл. 200 КТ, която в хода на делото е била изплатена на пострадалия от застрахователя?
Следва ли при съпричиняването да се изследва въпроса относно действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, като се направи анализ на доказателствата и се прецени реалната вина на работника, съотнесена с тази на работодателя?
Намалено ли е в действителност на реално дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди с размера на съпричиняването?
Изисква ли принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да прецени всички факти и обстоятелства, относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и да разграничи болките и страданията на всеки от ищците?