Приватизация
Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на приватизацията
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК?
Става ли държавата собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик, и как следва да бъде доказан фактът, че имотът няма друг собственик по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗС в редакция ДВ, бр. 92/1951 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 5 ЗОС, чл. 232 ал. 2 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ЗЗД, чл. 238 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 3 ЗОС, чл. 56 ал. 1 ЗОС, чл. 56 ЗОС, чл. 6 ал. 2 ЗС, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли частично изпълнение на договор за поръчка да се тълкува като пълно изпълнение с аргумент, че неизпълнената част ще е предмет на бъдещ договор между страните или бъдеща промяна в законодателството или бъдещо съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При преработката на междинния продукт, получен при добив на руда в предходен период, но подложен на последваща преработка в по-късен период, при която се получава краен продукт – златен концентрат и сплав „Д.“, при реализацията на който се получава приход в този по-късен период, дължи ли се концесионно плащане върху този приход?
При изчисляване на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми върху реализираните приходи от крайните продукти, получени при обработката на междинния продукт, следва ли да се приложи формулата, посочена в чл. 1, т. 1 Приложение №3 към чл. 10 „Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, и за скъпоценни и полускъпоценни камъни“ към Наредбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли частично изпълнение на договор за поръчка да се тълкува като пълно изпълнение с аргумент, че неизпълнената част ще е предмет на бъдещ договор между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд, при повторно разглеждане на делото, да изпълни указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВКС и може ли да не обсъди доказателства, във връзка с които са дадени указания от въззивната инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне и събере доказателства, които са относими към предмета на делото и подлежащите на доказване спорни факти, за които факти въззивният съд с доклад е разпределил тежестта за доказването им?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 155 ГПК, когато става въпрос не за служебно известен факт, а за документи, които не са представени по делото, за да могат и страните да преценят съдържанието им и да направят своите правни доводи и оспорвания?
Следва ли съдът да съобщи на страните, че определени факти по делото са му служебно известни и не подлежат на доказване, респ. може ли да основе решението си на такива факти, без да е изпълнил задължението си да ги съобщи на страните?
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, мотивирано от доказателства, които не са представени, приети и приобщени към материалите по делото?
Допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция, претърпял пряк съдебен контрол спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от държавата?
Удостоверяват ли актовете за държавна собственост правото на собственост на държавата върху имотите, описани в тях и ползват ли се с материална доказателствена сила относно този факт? Кой носи тежестта за доказване при оспорване на удостоверено с АДС право на собственост, когато в същия не е посочено конкретното правно и фактическо основание за придобиване на имота?
За да се приеме, че включването на имущество в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, необходимо ли е това имущество да е било отчуждено по предвидения в закона ред?
За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ следва ли да се докажат всички елементи на фактическия състав, предвидени в тази разпоредба?
При преобразуване на държавна фирма в търговско дружество и правоприемство при разделяне на това дружество на две или повече търговски дружества, респ. при отделяне на ново търговско дружество, следва ли да бъде индивидуализирано точно и ясно имуществото, което преминава във всяко отделно дружество и какъв е редът за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване?
Изгубва ли се правото на собственост върху недвижим имот с внасянето му в ТКЗС и, за да бъде придобит такъв имот от държавата, следва ли да бъде проведена отчуждителна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Като е преценил, че следва да измени/допълни правната квалификация на иска като такава по Закона за пътищата и Закона за общинската собственост, следвало ли е въззивният съд да постанови това изменение/допълване по реда на чл. 262 ГПК или е било възможно това да стане с изменение в мотивите и/или диспозитива на обжалваното решение?
Възможно ли е правната квалификация на иска да бъде изразена от съда чрез посочване на цял нормативен акт – в случая два – ЗП и ЗОС или следва да бъде определена чрез посочване на конкретни правни норми?
Дадена ли е или не правна квалификация на иска от страна на съда чрез посочване на цял нормативен акт, а не на конкретна правна норма и изправени ли сме пред липса на правна квалификация на иска?
Следвало ли е съдът да посочи изрично конкретната правна норма от съответния нормативен акт /според нас ЗМСМА според датата на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г., която е посочена от съда/, за да обоснове извода си за момента, в който пътните връзки и пътищата между халетата са се трансформирали в публична общинска собственост?
Липсата на правна квалификация на иска до недопустимо решение ли води или до такова, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила?
Довели ли са липсата на мотиви и противоречията в мотивите при обсъждане на доказателствата от съда в тяхната цялост и в техни отделни части до необоснованост на решението, свързана с извода за невъзможност процесните имоти да бъдат придобити по силата на давностно владение, тъй като същите са публична общинска собственост?
Станала ли е Община Троян собственик на процесните имоти с идентификатори 24476.750.40 и 24476.750.42/„междускладов път” и „пътища между халетата/, както са определени същите в Приложение №1в т. 18 и т. 19 към Договора за покупко-продажба на обособена част по реда на чл. 35, т. 2 ЗППДОП, с който Министърът на земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон, е извършил продажба на „Троямекс” ООД – гр. Троян, на обособена част от „Агротехника ЕАД - гр. Троян, на „Телеугоително стопанство” с. Дълбок дол, което е било обособена част от „Агротехника-Троян” ЕАД - гр. Троян, по силата на закона, считано от влизането му в сила на 17.09.1991 г. /ЗМСМА/?
Трансформирала ли се е собствеността на процесните имоти /„междускладов път” и „пътища между халетата/ с идентификатори 24476.750.40 и 24476.750.42 от частна държавна в частна собственост на „Троямекс” ООД - гр. Троян, по силата на Договор за покупко-продажба на обособена част по реда на чл. 35, т. 2 ЗППДОП от 06.02.1997 г.?
Следва ли в случая да намерят приложение изключенията на разпоредбите на пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на чл. 2, ал. 2 ЗОС по отношение характера на собствеността и нейната трансформация на процесните имоти и следва ли да се приложи правилото на пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА?
С оглед горното, може ли собствеността на процесните имоти да бъде придобивана по давностно владение след извършената приватизационна сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му. Следва ли държавата да е собственик на конкретния недвижим имот?
Допустимо ли е с Постановление №137/20.08.1962 г. на МС за създаване на учебно-опитно държавно земеделско стопанство държавата да придобие собствеността върху земеделските земи, които са преминали към държавния поземлен фонд?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
По какъв начин, с какви доказателства, следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над определения минимум и в какви размери съгласно НРМАВ при прекратяване на производството поради недопустимост на иска?
Обвързан ли е съдът при определяне на разноските от доказателствата за действително сторените по делото разноски от страната?
Следва ли съдът да прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор при определяне размера на адвокатското възнаграждение?
Следва ли на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да се присъдят в полза на ответника доказано сторени от него разноски в производството, в пълния им размер, при прекратяване на същото, включително поради констатирана в хода на съдебното производство от съда недопустимост на иска, без оглед на основанието за недопустимост, вземайки предвид причинените му вреди от безспорно доказано недопустим иск, при наличието на безспорни доказателства за голяма фактическа и правна сложност на делото?
С оглед на спазване на финансовата дисциплина, и при заплатен адвокатски хонорар с бюджетни средства, при отхвърляне на иск като недопустим, следва ли страната, чийто иск е бил отхвърлен, да понесе пълния размер на реално доказани и заплатени, с бюджетни средства, разноски по делото?
С оглед принципа на справедливост, при намаляване на реално заплатени разноски, не следва ли ощетяване на ответната страна - в конкретния случай държавата, т. е. не понася ли ответникът - държавата, „част от отговорността за предявен недопустим иск, при неоснователно и необосновано намаляване на присъдените по делото разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
за баланса между правата по чл. 10 и по чл. 8 КЗПЧОС без да се създават презумпции в полза на нито едно от двете права. По този въпрос, касаторът се позовава и на Решение №8/15.11.2019 г. по к. д. №4/2019 г. на Конституционния съд на Република България.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.