чл. 76 ал. 1 ЗЗД
Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При наличие на разделяне на задължението на части с предприети от кредитора паралелни производства за неговото принудително изпълнение /по реда на ГПК и на ЗОЗ/ следва ли с частично събраната сума да се счита за погасена първо частта от вземането, предмет на образуваното производство за принудително изпълнение по ГПК и след това - тази за събиране по ЗОЗ или следва да се приложи реда по чл. 76, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се приеме уговорката за неустойка за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и какви са критериите, които следва да бъдат използвани от съда при преценката за нищожност на това основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При прилагане на чл. 17 Наредба №Н-18/2012 г. как следва да се изчислява компенсацията за 24-часово дежурство - дадено в два последователни работни дни (делнични дни) - като 8 часа (2x4 часа превишение), или като 16 часа (2 дни почивка)?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички, относими към предмета на спора, доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства, включително да обоснове, защо прилага определена част от експертизата, която видимо е неотносима, спрямо друга относима част към предмета на спора от експертното заключение?
Възможно ли е военнослужещият сам да си определи почивка (компенсация) след приложено 24-часово дежурство, единствено по силата на чл. 247, ал. 7 УВС на ВС на РБ и без наличие на писмена заповед, съгласно чл. 55, ал. 4 ЗОВСРБ, вр. с чл. 19 Наредба №Н-18/2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ бр. 2/08.01.2013 г., в сила от 08.01.2013 г.?
Какъв е принципът за изчисляване на служебното време при военнослужещите – подневно или сумирано на месец, при работа в условията на удължено служебно време, каквито са даваните 24-часови дежурства; ако установеният принцип е сумирано на месец, защо се зачитат единствено удълженото работно време в размер на по 12 часа за всеки от дните при носене на 24-часово дежурство (чл. 17 Наредба №Н-18/2012 г.), без да се вземат предвид изискванията за осигуряване на междудневната и междуседмичната почивка на военнослужещите – чл. 18, ал. 3, вр. с чл. 3, вр. с чл. 12 Наредба №Н-18/2012 г., вр. с чл. 210 ЗОВСРБ?
Кое по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е най-обременителното задължение за осигуряване на почивка (намалено служебно време) на военнослужещия при даване на 24-часови дежурства – най-голямото по размер в паричен израз (изчислено едно след уволнението му) или най-старото във времето натрупано некомпенсиране на превишеното служебно време, което в най-голяма степен е допринесло за натрупване на умора и нетрудоспособност у военнослужещия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали договорът, сключен между страните е трудов или граждански?
Допустимо ли е времето за осъществяване на дейността по граждански договор като лекар да надхвърля и с колко продължителността за отработеното работно време от лекар по трудов договор?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения, факти и обстоятелства по делото?
Към кой момент следва да се преценяват нанесените морални вреди – към момента на завеждане на делото или и настъпилите в течение на делото, но в резултат на деянието?
Допустимо ли е съдът служебно да пренасочва/незачита извършено плащане, когато в разходен касов ордер /първичен счетоводен документ/ е посочено конкретно основание за погасяване на определено задължение?
Изисква ли се „съгласие на кредитора относно корекция в основанието на разходен касов ордер, за да се приеме плащането за валидно, при положение, че документът е подписан от него и в исковото производство не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК?
Поражда ли действие между страните неподписан от изпълнителя граждански договор за изработка, когато последният е приел плащане по договора и е подписал документи за прекратяването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да остави исковата молба без движение при констатиране на нередовности в нея, представляващи противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитуми?
Недопустимо ли е решение, при което съдът формира извод в диспозитива на решението си на база на нетвърдени от ищеца обстоятелства, в противоречие с петитума на исковата молба?
Следва ли въззивният съд да разгледа и да обсъди всички представени по делото доказателства и твърдения на страните?
Следва ли въззивният съд да анализира и да направи правни изводи какви са последиците от точното изпълнение на М. А., изразяващи се в предоставяне на декларации по чл. 264 ДОПК и чл. 25 ЗННД и пълномощно с клауза за договаряне сам със себе си?
Следва ли въззивният съд да установи наличието на неизпълнение при дела за неустойка и в какво се изразява то?
Следва ли съдът да установява, че кредиторът в лицето на насрещната страна е изправна такава и кой носи доказателствена тежест за установяване необходимостта от повторно предоставяне на процесните декларации, при положение, че вече са предоставени веднъж?
Следва ли да се установи в условията на пълно и главно доказване уведомяването на М. А. за повторната необходимост от предоставяне на декларации?
При уговорена повече от една престация от едната страна по договор и плащане само на една обща цена от другата страна по договор, следва ли въззивният съд да съобрази каква част от заплатената сума съответства на една от неизпълнените престации и как влияе това на клаузата за неустойка, обезпечаваща това неизпълнение?
Следва ли съдът да прецени какви са евентуалните вреди от неизпълнението, поради което се търси неустойка, за да прецени дали клаузата е нищожна или не, и кой носи доказателствената тежест за това?
Следва ли съдът служебно да следи за нищожност на неустойката на база предоставените по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действието на прекратяването на договора за цесия (в случая Анекс №1 от 02.08.2016 г.) прехвърля ли обратно вземанията в патримониума на цедента?
Кой следва да съобщи на длъжника прекратяването на договора за цесия (в случая Анекс №1 от 02.08.2016 г.), за да се породят последиците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД - цедентът или цесионерът?
Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите и правоизключващите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата?
Може ли да бъде влошено положението на жалбоподателя с новото (въззивното) решение, ако решението (на първата инстанция) не е обжалвано от другата страна по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 25 ал. 2 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 271 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 291 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 75 ал. 2 ЗЗД, чл. 76 ал. 1 ЗЗД, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 76 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва ли при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
При изпълнение на едно главно парично вземане, формирано от главница и мораторни обезщетения и разноски, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на вземането, кой е редът, по който следва да се извърши погасяването – този по чл. 76, ал. 1 изр. 2 ЗЗД или този по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
При изпълнение на едно главно парично вземане, формирано от главница и мораторни обезщетения и разноски, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички елементи на вземането, кой е редът, по който следва да се извърши погасяването – този по чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД или този по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 и чл. 235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните?
Материалноправният въпрос за приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 115 ал. 1 б. а ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 263 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 76 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дължи ли се като разноски за адвокатско възнаграждение цялата частично платена сума в хипотезата на прекратено исково производство по един иск, когато това производство има за предмет още два иска, производството по които продължава, а частично заплатеното възнаграждение от ответника по оттегления иск не съдържа разграничения дали се отнася само за едно от възнагражденията, договорени с отделни размери за всеки от трите иска, респективно дали се отнася за всички възнаграждения? Дължи ли се от съда присъждане на съдебни разноски, когато претендиращата ги страна не е представила списък по чл. 80 ГПК, а от представените доказателства за направените разноски не може да се установи както основанието, така и размерът поотделно за всяка от разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 105 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 232 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 76 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 80 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.