30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 265 ЗЗД

Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
(2) Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
(3) Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При липса на съществени документи, които съгласно договора за възлагане и специалния закон обуславят приемането на възложената работа от страна на възложителя, налице ли е приемане на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Когато документ, за наличието на който има императивно законово изискване, не е годен да послужи за целта, за която е изготвен, поради допуснати съществени пропуски при съставянето му от изпълнителя, представлява ли формалното му предаване в уговорените между страните по договора срокове изпълнение на задължението на изпълнителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

1, то задължително ли се явява условието размерът на разноските за защита по собствената на страната въззивна жалба да е разграничен от размера на разноските за защита срещу въззивната жалба на другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Съществените недостатъци на престирания резултат - предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД?
Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с надлежно подписан от всички участници в строителството Констативен акт образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа като условие за заплащане на възнаграждение (евентуално и с протокол/акт образец 19), когато това е изрично уговорено между страните – в случая чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора?
Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат - предмет на изработката, когато изпълнените на място строително-монтажни работи (СМР) не отговарят на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, предвид императивни правни норми в ЗУТ изискващи да е налице пълно съвпадение на предвидените СМР по разрешението за строеж и изпълнените на място СМР?
Има ли правно значение издадена „заповед по време на строителството, която не е отразена в нарочната за целта заповедна книга по смисъла на ЗУТ и Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и която заповед е съставена (издадена) без знанието и съгласието на възложителя и с която са извършени изменения в одобрения инвестиционен проект?
Следва ли да се приеме, че проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор на обекта, имат едноличното право, без знанието и съгласието на възложителя, да издават и подписват заповеди по време на строителството (отразени и неотразени в заповедната книга), с които се извършва изменение в одобрения инвестиционен проект, изготвен и одобрен по искане на възложителя?
Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат - предмет на изработката, когато същият е изпълнен от изпълнителя в нарушение на императивните правни разпоредби на: а. чл. 163, ал. 1 ЗУТ, според която: строителят по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа; б. чл. 163, ал. 3, т. 1 ЗУТ, според която: строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; в. чл. 163, ал. 3 ЗУТ, според която: строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия; г. чл. 137, ал. 3 ЗУТ, според която: строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и одобрения инвестиционен проект; д. чл. 154, ал. 5 ЗУТ, според която: след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа?
Следва ли да се приеме, че процесният обект е годен за ползване по предназначение, след извършеното строителство, предмет на договора, без същият да е въведен в експлоатация от компетентния за това орган по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗУТ, а именно началника на ДНСК, предвид това, че същият е трета категория строеж, съгласно разрешение за строеж №94/25.08.2016 г. на главен архитект на [община], както и при наличие на изрична нормативна забрана за ползването му по чл. 178 ЗУТ, до момента на въвеждането му в експлоатация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да подложи на преценка правото на възложителя да развали договора съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД от гледна точка на това колко съществени са констатираните недостатъци, в това число дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно? Следва ли обстоятелството на ползването по предназначение на изработеното да се отчита при извършване от страна на въззивния съд на преценка дали за възложителя е възникнало потестативното право да развали договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да събере доказателства за видовете недостатъци на изработеното, дали са от съществено естество, т. е. дали възпрепятстват ползването по предназначение, както и относно възможността да бъдат отстранени, при изтъкната от въззивника необоснованост на решението в тази част, респективно при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и релевирано искане за повторна СТЕ? Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? Следвало ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за икономическата целесъобразност на отстраняването на недостатъците на изработеното при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и липса на събрани доказателства по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит и осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, както и разглеждано в кумулация с ползването на данъчен кредит по тях, представлява ли това осчетоводяване признание за дължимостта на сумите по тези фактури? Съответно, осчетоводяването на задълженията на длъжника и ползването на данъчен кредит по фактурите, конкретизиращи задължението, макар и работата по договора да не е приета лично от управителя на дружеството, води ли до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ?
Какви са предпоставките за приложение на законовата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл. 301 ТЗ, както и прилага ли се същата по отношение на действия по приемането на извършена работа по договор за изработка (строителни и монтажни работи) от страна на възложителя?
Какво е доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително-монтажни работи, както и съставлява ли на практика такъв двустранно подписан акт приемо-предавателен протокол за реално и конкретно извършени работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Възможно ли е отправено писмено предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка от изпълнителя до възложителя, съвпадащо точно в качествено и количествено отношение с приетите от възложителя чрез приемо – предавателни протоколи строително – монтажни работи, да не бъде считано за валидно предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка?
При така изложените по – горе обстоятелства, не се ли нарушава разпоредбата на чл. 258 ЗЗД: „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, във връзка с чл. 264, ал. 1 ЗЗД: „Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, във връзка с чл. 264, ал. 2 ЗЗД: „При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане или се появят по – късно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с въведените от страните правно релевантни факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела