чл. 264 ал. 1 ЗЗД
Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 169 ЗУТ, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дължи ли се заплащане на изпълнителя възнаграждение в пълен обем за недоставена стока - родово определени вещи? Може ли съдът да задължава страните да изпълнят нищожно споразумение? Допустимо ли е съдът да постановява необосновано разместване на блага в гражданския оборот със свое решение при липса на престация? Следва ли изпълнителят по доставка на разсад на цветя да е добросъвестен и да предупреди възложителя за биологично необходимия срок за засаждане на цветята за тяхното правилно развитие и да предупреди възложителя за по-ранен срок на доставка? Кога възниква връзката между чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД - поръчващият трябва ли да е приел работата, за да изпадне в забава поради неизпълнение, ако няма други договорки между възложител и изпълнител? Когато поръчващия поръчва на производител доставка на произвеждана от него стока по занятие, налице ли е договор за поръчка по Раздел VIII от Особената част на ЗЗД или е налице договор за продажба по Раздел I от Особената част на ЗЗД, респ. търговска продажба по Част III, Глава XXII от Търговския закон? Кога изпълнителят по договор за поръчка ще се освободи от задължението си да предаде изработеното или ще е изпълнил надлежно задължението си за предаване при липса на съдействие от страна на поръчващият? Когато взаимната насрещна воля на страните по един договор е за доставка на стоки, а не изработка, допустимо ли с решаващият съд да дава правна квалификация на договора за изработка? Земеделският производител по занятие по отношение на своето производство приема поръчки за доставка или за изработка? Представлява ли изработка земеделието? Природата ли е производител или земеделският стопанин? Земеделецът преработва ли семената, когато ги засажда с цел добив на растенията израснали от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД, чл. 96 ал. 1 ЗЗД, чл. 96 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ?
Какво е значението на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис?
Какво е правното значение на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис и по-конкретно какво е правното значение на полагане на подпис в окончателен приемно-предавателен протокол за изпълнение на всички възложени СМР не на обозначените за това места, а най-долу в документа под целия текст, без да се посочва от името на коя страна е положен подписът и без да се посочва в какво качество е подписан документът от подписващия?
Ако в договор за изработка, по-конкретно договор за строително-монтажни работи (СМР), е предвидено, че възложителят заплаща на изпълнителя сума за реално изработените и приети количества, удостоверени с подписани актове образец 19, като от всяко междинно плащане възложителят удържа суми като гаранция за качествено изпълнение, която се освобождава след подписване на приемно-предавателен протокол за завършване на всички СМР:
Счита ли се подписването и разплащането по всички актове образец 19, с удържане на суми като гаранция за качествено изпълнение, за приемане на цялостното изпълнение на СМР в качествено отношение, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?
Счита ли се, че при приемане и подписване на всички актове образец 19 от лице без представителна власт, действащо от името на търговец, и последващото им разплащане от същия търговец, то последният е потвърдил мълчаливо по реда на чл. 301 ТЗ изпълнените СМР и в качествено отношение?
Приема ли се за приемане на извършена работа в качествено отношение чрез конклудентни действия посредством осчетоводяване и извършване на междинни плащания по фактурите, издадени на основание (изрично посочено в тях) актове образец 19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?
Какви са правните критерии да се счита възложената работа за приета в качествено отношение чрез конклудентни действия, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?
Подлежат ли и при какви обстоятелства удържаните суми като гаранция за качествено изпълнение на изплащане в полза на изпълнителя в случаите, описани във въпросите по т. 4-6?
Изпада ли възложителят по договора за СМР в кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако откаже да подпише окончателен приемно-предавателен протокол за изпълнени СМР поради наличието на некачествено изпълнение? Счита ли се това неприемане за неоправдано? Какво съдействие дължи кредиторът-възложител на длъжника-изпълнител в този случай?
Длъжен ли е съдът да се съобрази с начина на приемане на възложената работа по договор за изработка (договора за СМР), щом страните са уговорили такъв?
Счита ли се за изпълнен фактическият състав на чл. 266 ЗЗД ако страните са уговорили начин на приемане, чрез подписването на изричен приемно-предавателен протокол, и такъв не е подписан от възложителя поради възражения за некачествено изпълнение от негова страна?
Ако лице действа без представителна власт и заяви при разпит в съдебно заседание, че не е разполагал с представителна власт и не е действал като представител на търговец, намира ли приложение правилото по чл. 301 ТЗ?
Чия е доказателствената тежест за установяване, че възложената работа (СМР) е изпълнена некачествено - на ищеца или на ответника?
Как се отразява недоказването на това обстоятелство при постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 410 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит и осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, както и разглеждано в кумулация с ползването на данъчен кредит по тях, представлява ли това осчетоводяване признание за дължимостта на сумите по тези фактури? Съответно, осчетоводяването на задълженията на длъжника и ползването на данъчен кредит по фактурите, конкретизиращи задължението, макар и работата по договора да не е приета лично от управителя на дружеството, води ли до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ?
Какви са предпоставките за приложение на законовата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл. 301 ТЗ, както и прилага ли се същата по отношение на действия по приемането на извършена работа по договор за изработка (строителни и монтажни работи) от страна на възложителя?
Какво е доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително-монтажни работи, както и съставлява ли на практика такъв двустранно подписан акт приемо-предавателен протокол за реално и конкретно извършени работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Поради очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, изведени от поведението на страните във връзка с фактурирането на услугата, чието заплащане е предмет на спора, както и с оглед незадоволителността на изложените мотиви. (По иск на основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Възможно ли е отправено писмено предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка от изпълнителя до възложителя, съвпадащо точно в качествено и количествено отношение с приетите от възложителя чрез приемо – предавателни протоколи строително – монтажни работи, да не бъде считано за валидно предложение /оферта/ за сключване на договор за изработка?
При така изложените по – горе обстоятелства, не се ли нарушава разпоредбата на чл. 258 ЗЗД: „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, във връзка с чл. 264, ал. 1 ЗЗД: „Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, във връзка с чл. 264, ал. 2 ЗЗД: „При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане или се появят по – късно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 207 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.