чл. 19 ЗСПЗЗ
Чл. 19. (1) Когато в границите на територията на плана за земеразделяне общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделските земи е намалял, сама или с изпълнителя определя коефициент, с помощта на който се установява размерът на подлежащите на възстановяване земи за всеки собственик. Коефициентът се определя, като размерът на наличната земеделска земя в границите на плана за земеразделяне се раздели на размера й, определен с решенията по чл. 18ж, ал. 2.
(2) В наличната земеделска земя при определяне на коефициента по ал. 1 не влизат териториите, определени по чл. 18г, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(3) Ако размерът на земята за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, определен с решения на общинската служба по земеделие, надвишава наличната земеделска земя без доказателства за проведени мероприятия, които намаляват този размер, общинската служба по земеделие докладва на министъра на земеделието, храните и горите. Министърът на земеделието, храните и горите със заповед може да спре съгласно чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ земеразделянето на землището до уточняване размера на земята на всички заявители.
(4) Ако заявената земя надвишава наличната въз основа на неверни заявления и декларации, общинската служба по земеделие проверява представените документи и издадените решения за възстановяване на собствеността.
(5) Общинската служба по земеделие след извършване на проверката на заявленията и приложените към тях документи и решения за възстановяване правото на собственост докладва на министъра на земеделието, храните и горите за резултатите от проведените действия и предлага да бъде потърсена съдебна отговорност за причинените вреди от лицата, подали неверни заявления и декларации. Министърът на земеделието, храните и горите се разпорежда със заповед за продължаване на земеразделянето в землището.
(6) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя за всеки собственик чрез умножаване на коефициента по ал. 1 с размера на земите, определени във влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 2 . За земите от държавния поземлен фонд размерът и категорията се съгласуват с министъра на земеделието, храните и горите.
(7) (отм. ДВ 122/1997)
(8) Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.
(9) (отм. ДВ 31/2003)
(10) Общинската служба по земеделие съставя списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя.
(11) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато: 1. проведените мероприятия представляват обекти – общинска собственост, или 2. в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ.
(12) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието, храните и горите чрез областната дирекция „Земеделие” за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Директорът на областната дирекция „Земеделие” внася предложението в едномесечен срок, придружено със становище. За нуждите на обезщетяването земите от държавния поземлен фонд се оценяват служебно от общинската служба по земеделие по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
(13) Решението по ал. 6 се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс . В съобщението се посочват възможностите за обезщетяване. В 14-дневен срок от датата на уведомлението заявителят подава писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избира начина на обезщетяването съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ . Решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване със земя се отразява в проектоплана за земеразделяне.
(14) В случаите по чл. 10, ал. 8 и 14 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие прави мотивирано искане пред министъра на земеделието, храните и горите за определяне на земи от държавния поземлен фонд за възстановяване на собствеността. При невъзможност за възстановяване на собствеността или за обезщетяване със земя, както и за земите над 200 и 300 дка общинската служба по земеделие определя по размер дължимото обезщетение с компенсационни бонове.
(15) (отм, ДВ 45/2008)
(16) Ако наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи.
(17) На основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: 1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; 2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) с поименни компенсационни бонове – в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ.
(18) Въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието, храните и горите възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавния поземлен фонд. Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от определените в чл. 10, ал. 1 , обезщетяването се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Общинската служба по земеделие обнародва в “Държавен вестник” съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на обжалване.
(19) (отм. ДВ 31/2003).
(20) Планът за обезщетяване отговаря на следните изисквания:
1. собственикът да получи имот със стойност, равна на стойността на дължимото обезщетение със земя, определена в решението по ал. 17, т. 1;
2. имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята с осигурен транспортен достъп; при невъзможност достъпът се осъществява по реда на чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество;
3. по възможност проектирането на имотите да се извършва в землището, в което е признато право на обезщетение на собствениците, или в съседни на него землища;
4. проектирането на имотите на собствениците по възможност да се извършва в онези от предоставените земи, чието местоположение (землище, местност) е в близост до имотите, за които се обезщетяват.
(21) Процедурата по изработване и приемане на плановете за обезщетяване включва:
1. възлагане от министъра на земеделието, храните и горите на изпълнението на техническите дейности и изработването на плановете по реда на Закона за обществените поръчки, на правоспособни физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР;
2. извършване на техническите дейности и изработване на плана въз основа на задание по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице, и придружаващите заданието изходни материали; заданието се изготвя от общинската служба по земеделие;
3. приемане на плановете за обезщетяване от приемателна комисия за съответната община, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите; комисията съставя протокол, който се одобрява със заповед от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице.
чл. 19 ЗСПЗЗ
Чл. 19. (1) Когато в границите на територията на плана за земеразделяне общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделските земи е намалял, сама или с изпълнителя определя коефициент, с помощта на който се установява размерът на подлежащите на възстановяване земи за всеки собственик. Коефициентът се определя, като размерът на наличната земеделска земя в границите на плана за земеразделяне се раздели на размера й, определен с решенията по чл. 18ж, ал. 2.
(2) В наличната земеделска земя при определяне на коефициента по ал. 1 не влизат териториите, определени по чл. 18г, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(3) Ако размерът на земята за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, определен с решения на общинската служба по земеделие, надвишава наличната земеделска земя без доказателства за проведени мероприятия, които намаляват този размер, общинската служба по земеделие докладва на министъра на земеделието, храните и горите. Министърът на земеделието, храните и горите със заповед може да спре съгласно чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ земеразделянето на землището до уточняване размера на земята на всички заявители.
(4) Ако заявената земя надвишава наличната въз основа на неверни заявления и декларации, общинската служба по земеделие проверява представените документи и издадените решения за възстановяване на собствеността.
(5) Общинската служба по земеделие след извършване на проверката на заявленията и приложените към тях документи и решения за възстановяване правото на собственост докладва на министъра на земеделието, храните и горите за резултатите от проведените действия и предлага да бъде потърсена съдебна отговорност за причинените вреди от лицата, подали неверни заявления и декларации. Министърът на земеделието, храните и горите се разпорежда със заповед за продължаване на земеразделянето в землището.
(6) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя за всеки собственик чрез умножаване на коефициента по ал. 1 с размера на земите, определени във влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 2 . За земите от държавния поземлен фонд размерът и категорията се съгласуват с министъра на земеделието, храните и горите.
(7) (отм. ДВ 122/1997)
(8) Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.
(9) (отм. ДВ 31/2003)
(10) Общинската служба по земеделие съставя списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя.
(11) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато: 1. проведените мероприятия представляват обекти – общинска собственост, или 2. в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ.
(12) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието, храните и горите чрез областната дирекция „Земеделие” за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Директорът на областната дирекция „Земеделие” внася предложението в едномесечен срок, придружено със становище. За нуждите на обезщетяването земите от държавния поземлен фонд се оценяват служебно от общинската служба по земеделие по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
(13) Решението по ал. 6 се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс . В съобщението се посочват възможностите за обезщетяване. В 14-дневен срок от датата на уведомлението заявителят подава писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избира начина на обезщетяването съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ . Решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване със земя се отразява в проектоплана за земеразделяне.
(14) В случаите по чл. 10, ал. 8 и 14 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие прави мотивирано искане пред министъра на земеделието, храните и горите за определяне на земи от държавния поземлен фонд за възстановяване на собствеността. При невъзможност за възстановяване на собствеността или за обезщетяване със земя, както и за земите над 200 и 300 дка общинската служба по земеделие определя по размер дължимото обезщетение с компенсационни бонове.
(15) (отм, ДВ 45/2008)
(16) Ако наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи.
(17) На основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: 1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; 2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) с поименни компенсационни бонове – в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ.
(18) Въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието, храните и горите възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавния поземлен фонд. Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от определените в чл. 10, ал. 1 , обезщетяването се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Общинската служба по земеделие обнародва в “Държавен вестник” съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на обжалване.
(19) (отм. ДВ 31/2003).
(20) Планът за обезщетяване отговаря на следните изисквания:
1. собственикът да получи имот със стойност, равна на стойността на дължимото обезщетение със земя, определена в решението по ал. 17, т. 1;
2. имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята с осигурен транспортен достъп; при невъзможност достъпът се осъществява по реда на чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество;
3. по възможност проектирането на имотите да се извършва в землището, в което е признато право на обезщетение на собствениците, или в съседни на него землища;
4. проектирането на имотите на собствениците по възможност да се извършва в онези от предоставените земи, чието местоположение (землище, местност) е в близост до имотите, за които се обезщетяват.
(21) Процедурата по изработване и приемане на плановете за обезщетяване включва:
1. възлагане от министъра на земеделието, храните и горите на изпълнението на техническите дейности и изработването на плановете по реда на Закона за обществените поръчки, на правоспособни физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР;
2. извършване на техническите дейности и изработване на плана въз основа на задание по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице, и придружаващите заданието изходни материали; заданието се изготвя от общинската служба по земеделие;
3. приемане на плановете за обезщетяване от приемателна комисия за съответната община, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите; комисията съставя протокол, който се одобрява със заповед от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
неправилно, необосновано и несправедливо:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Необсъждането на доказателствата, приети в съдебното производство пред първоинстанционния съд, и на доводите, основани на тези доказателства, изложени във въззивната жалба, съставлява ли съществетно процесуално нарушение съгласно чл. 12 ГПК и на т. 4 ППВС №******г. за правомощията на втората инстанция и Постановление №1 от 13.07.1953 г. на Пленум на ВС. Наличието на неубедителни мотиви на съдебното решение явява ли се условие за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 12 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 6 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Какви са правните последици на съдебно решение в процесния случай, в случай че единият от ответниците не е обжалвал същото и по отношение на него то е влязло в сила; В случай, че жалбата на другия ответник бъде уважена, ще означава ли това, че по отношение на двамата ответници ще има различни решения; 2. Ще бъдат ли обвързани двамата ответници от задължителната сила на мотивите на съдебното решение така, както са обвързани подпомагащата и главната страна в процеса, т. е. ще може ли единият ответник да се ползва от настоящото решение в евентуален последващ съдебен процес срещу другия ответник и 3. Произнасянето на съда със съдебно решение, че страната е собственик на реални части от друг по-голям недвижим имот, води ли автоматична промяна в действащия регулационен план на населеното място и обособяването на тези „реални части” в отделен недвижим имот.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по делото се свежда до някогашното местоположение на реституираните земеделски имоти. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства за доказване правото на собственост са допустими и в настоящото производство, както и че при липсата на доказателства, който да оборват удостовереното в опис-декларация от 1957 г., следва да се приеме, че това доказателство установява принадлежността на спорното право в патримониума на наследодателя на ищцата, респ. че същият е притежавал нива от 8 дка, находяща се в м. „С.“, в землището на [населено място] /имот с идентификатор ***/, част от която попада върху имот с идентификатор *** - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 5208 кв. м, а друга част от нея попада върху имот с идентификатор ***, с площ от 2700 кв. м, който имот е възстановен на наследниците на Д. Х. Р.. Тъй като съгласно приложените скици проекти, издадени от ЕТ „Геосад-Г. Ш.“, двата имота на И. Г. Р. от по 2,7 дка, идентифицирани от него, са посочени като съседни в м. „С.“, а по делото е установено, че м. „Р.“ се намира на друго място, съдът направил извод, че не е възможно възстановените имоти на ответниците да се намират един до друг /да са съседни/ при положение, че се намират в две различни местности и няма данни тези местности да са съседни. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на обобществяването на земята процесния имот е принадлежал на наследодателя на ищцата, респ. че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основателен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 10б ЗСПЗЗ, чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Налице ли е интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът притежава право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако бъдат отречени правата на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли задължение въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях? (По иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху дворно място на основание изтекла придобивна давност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
дали е достатъчно признанието на иска от страна на част от ответниците, за да се освободят от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищеца; когато е налице съсобственост и всички съсобственици с извънпроцесуалното поведение са станали причина за завеждане на иска, следва ли само един от ответниците да понесе тежестта на разноските, не са изрично разрешени от съда в обжалвания акт. Съдът е приел, че са налице двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК спрямо останалите ответници (с изключение на В.), а именно, че те са признали иска и че не са дали повод за завеждането му с извънпроцесуалното си поведение. Съображения дали в случая сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищците съдът не е излагал, въпреки че такива доводи в частната жалба се съдържат. Спорната предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е дали останалите ответници (извън В.) са дали повод за завеждане на иска. Съдът е мотивирал наличието й с довод, че в договора за делба само В. са претендирали да са собственици на процесните имоти - апартамент и гараж, заедно с идеалните части от терена.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „Могат ли правоимащите при подадено заявление за възстановяване право на собственост върху притежаваните от наследодателите им преди колективизацията земеделски земи, при постановен акт, който е стабилизиран по отношение на правата по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ като специален ред за защита, да реализират правото си за установяване правото на собственост върху тези земи на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС и в какви случаи“; 2. „Допустим ли е установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, при който ищецът желае да установи на основание чл. 79, ал. 1 ЗС при присъединено владение към праводателите си, правото си на собственост върху заявени, но отказани земеделски земи, поради невключването им в ТКЗС, за които е приключила процедурата по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и които са предоставени на ответната Община по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ“; 3. „Може ли след като между същите страни, със същите фактически твърдения и на същото основание е проведено производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за заявена, но отказана за възстановяване земеделска земя, предоставена на общината по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, което производство е прието за допустимо и е разгледано във всички съдебни инстанции, включително и от ВКС, и има влязло в сила съдебно решение, съдът да приеме, че иск с такова основание и същите фактически твърдения между същите страни, но за други земеделски земи е недопустим“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За проверка дали въззивното решение не е вероятно недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на иска, предвид приетото в ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.