чл. 25 ал. 1 ЗДвП
Чл. 25. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е регресното основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, когато водач – участник в ПТП с пострадало лице, не е уведомил органите на МВР и не е останал на местопроизшествието в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, независимо от обстоятелството, че пострадалото лице е било транспортирано до лечебно заведение от трето лице?
Изисква ли се за възникване на регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ доказване на бягство“, укриване или престъпно поведение на виновния водач или е достатъчно обективно напускане на местропроизшествието в нарушение на задълженията по чл. 123 ЗДвП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД категорично да е установено, че пострадалата е допуснала формално нарушение на ЗДвП и обективно е допринесла за настъпване на вредата?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявения пряк иск срещу застрахователя - ППВС 4/1968 г.?
Следва ли съдът да е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца морални страдания от загубата на загиналата - неговата майка, доказаната в хода на процеса силна връзка между двамата, психическото състояние, в което е изпаднал след внезапната смърт на майка си?
Следва ли въззивният съд да се съобрази със съществувалата към релевантния за спора момент – 2017 г., икономическа обстановка в страната, ориентир за която са официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и осъвременените нормативно установени нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на които въззивният съд не се е позовал?
Налице ли е несъответствие на изградените фактически изводи на въззивната инстанция с доказателствения материал по делото?
При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък родственик /майка на зрял син/ по чл. 52 ЗЗД, следва ли въззивният съд, в контекста на трайната практика на ВКС, да съобрази обективните икономически фактори, включително кумулативната инфлация за периода от датата на увреждането до постановяване на своето решение, и представлява ли нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ отсъждането на размер, който не е актуализиран спрямо значителната обезценка на паричната единица?
Налице ли е в настоящия случай съпричиняване от страна на пострадалата и в какво се изразява то?
Приетото в наказателното производство съпричиняване обвързва ли гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието?
Налице ли е в настоящия случай противоречие при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с постановеното в решение по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.?
Кое е действието от страна на починалата, с което е станала причина за настъпване на ПТП?
Допустимо ли е съпричиняването да се основава на вероятни експертни хипотези и житейско-логически съждения?
При прието съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД и от коя сума - от заявената с иска или от определения от съда за справедлив размер на обезщетението?
Налице ли е допускане на грешки от страна на въззивния съд при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила и на каузалните правила, които да са довели до неистински фактически констатации по делото?
Необосноваността на решението основание ли е за отмяна на постановеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са критериите и как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия, съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му?
Следва ли въззивният съд да изложи собствени аргументи по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, щом този въпрос е повдигнат в отговора на въззивната жалба на ищеца и се изразява изрично недоволство от това?
Следва ли въззивния съд да обсъди всички наведени във въззивната жалба на ответника доводи относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства без да обсъди защитната теза на доверителя ми и е формирал самостоятелни правни изводи, които противоречат на материалния закон?
Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК, след като насрещната страна въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка и поведението на водача при преценката дали е налице неправомерно поведение на водача; Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за наличието, респ. отсъствието на противоправно поведение на водача като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, без да посочи спрямо кои правила ЗДвП е преценявал поведението на водача при настъпването на ПТП; Следва ли съдът да извърши преценка за правомерността на действието на всички участници в ПТП и на причинната връзка между тези действия и настъпването на непозволеното увреждане?
Следва ли съдът да съобрази тежестта на извършените нарушения, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне на размера на приноса на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да обсъди всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните?
Противоправното поведение на пострадалия изключва ли изцяло отговорността на прекия причинител на вредите/делинквента, или отговорността му следва да се намали пропорционално на приноса на пострадалия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът па справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза па предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с решение №32/15.03.2021 г. по т. д. №30/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №376/18.06.2024 г. по гр. д. №3748/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №50061/08.03.2024 г. по т. д. №1494/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД преди да наложи редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с решение №63/08.07.2019 г. по т. д. №2013/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №190/26.07.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №191/18.03.2010 г. по гр. д. №824/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №211/29.03.2010 г. по гр. д. №719/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №577/29.2010 г. по гр. д. №1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.
При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от съда следва ли възражението за съпричиняване да е доказано по безспорен начин от ответника? – противоречие с решение №47/05.06.2019 г. по т. д. №504/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
До кой момент от производството може да се прави възражение за съпричиняване и допустимо ли е съдът да редуцира размера на обезщетението, ако такова възражение не е направено с отговора по чл. 131 ГПК или при условията на чл. 147 ГПК? – противоречие с решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №341/15.11.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №134/18.11.2020 г. по т. д. 1422/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да извърши конкретна, съвкупна и мотивирана преценка на всички релевантни обстоятелства – вид и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките и страданията, възраст, отражение върху личния и професионалния живот, икономическите условия към датата на деликта – и да обоснове връзката им с присъдения размер?
По какви критерии съдът преценява дали присъденият размер е достатъчен да репарира неимуществените вреди, без да надхвърля репаративната функция и без да води до неоснователно обогатяване?
Допустимо ли е икономическите показатели към датата на деликта /минимална и средна работна заплата, покупателна способност/ да бъдат използвани като ориентир при преценката на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Как следва да се определя релевантният период, който да бъде съобразен при оценката на болките и страданията – периодът на лечение и възстановяване към датата на увреждането, или и последващи икономически процеси?
При установено съпричиняване на вредоносния резултат длъжен ли е съдът да намали обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса на пострадалия и да мотивира процента на съпричиняването?
Какъв е характерът на методиката по чл. 493а КЗ – има ли тя ориентировъчен и уеднаквяващ характер, въвежда ли обективни икономически фактори, които съдът следва да обсъди при преценката за справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Допустимо ли е присъждането на законна лихва за продължителен период да превърне обезщетението от репаративно в санкционно, без съдът да обсъди пропорционалността на общия резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 413 НПК, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 494 т. 10 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът да определи съотношението на съпричиняване между съизвършители на едно непозволено увреждане само въз основа на влязла в сила присъда, без допускане на автотехническа експертиза, при положение, че този въпрос не е разрешен в наказателното производство, а приносът е спорен?
Допустимо ли е присъждане на законна лихва за забава върху парична сума, за която вече е уговорено и платено възнаграждение, включващо законна лихва, без изрично разграничение между главница и лихва в споразумението?
Следва ли съдът да допусне събиране на техническа експертиза при спор относно процента на съпричиняване, когато страната оспорва твърдението за по-голям принос, и няма други обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 ЗЗД, чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 127 ЗЗД, чл. 195 ГПК, чл. 21 ал. 1 ЗДвП, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 499 ал. 7 КЗ, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Какви са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане и как се определя приносът на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Как се установява причинноследственият процес и пряката връзка на деянието с вредоносния резултат (чл. 45 ЗЗД) и как следва съдът да гради фактически изводи по релевантните за спора факти (чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 10 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 226 ал. 1 КТ, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗДвП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 7 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.