Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД категорично да е установено, че пострадалата е допуснала формално нарушение на ЗДвП и обективно е допринесла за настъпване на вредата?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявения пряк иск срещу застрахователя - ППВС 4/1968 г.?

Следва ли съдът да е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца морални страдания от загубата на загиналата - неговата майка, доказаната в хода на процеса силна връзка между двамата, психическото състояние, в което е изпаднал след внезапната смърт на майка си?

Следва ли въззивният съд да се съобрази със съществувалата към релевантния за спора момент – 2017 г., икономическа обстановка в страната, ориентир за която са официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и осъвременените нормативно установени нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на които въззивният съд не се е позовал?

Налице ли е несъответствие на изградените фактически изводи на въззивната инстанция с доказателствения материал по делото?

При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък родственик /майка на зрял син/ по чл. 52 ЗЗД, следва ли въззивният съд, в контекста на трайната практика на ВКС, да съобрази обективните икономически фактори, включително кумулативната инфлация за периода от датата на увреждането до постановяване на своето решение, и представлява ли нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ отсъждането на размер, който не е актуализиран спрямо значителната обезценка на паричната единица?

Налице ли е в настоящия случай съпричиняване от страна на пострадалата и в какво се изразява то?

Приетото в наказателното производство съпричиняване обвързва ли гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието?

Налице ли е в настоящия случай противоречие при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с постановеното в решение по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.?

Кое е действието от страна на починалата, с което е станала причина за настъпване на ПТП?

Допустимо ли е съпричиняването да се основава на вероятни експертни хипотези и житейско-логически съждения?

При прието съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД и от коя сума - от заявената с иска или от определения от съда за справедлив размер на обезщетението?

Налице ли е допускане на грешки от страна на въззивния съд при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила и на каузалните правила, които да са довели до неистински фактически констатации по делото?

Необосноваността на решението основание ли е за отмяна на постановеното решение?