чл. 57 ал. 6 ЗБН

Събиране на вземанията на банката
Чл. 57. […] (6) По дело, което се води за събиране на вземания на банката, по исковете по ал. 3, и ал. 5, както и по исковете по чл. 26 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, държавна такса не се събира предварително от синдика.

Определение №/..2026 по дело №/2025

Търговски сделки | Търговско право

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, да се произнесе по всички направени възражения и изложени доводи на страните във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение?
Ако процесуалните действия на първата инстанция са били опорочени, следва ли въззивният съд да отстрани тези пороци чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото?
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказателствата по делото и закона, да мотивира решението си с обсъждането им, както и с твърденията на страните, като им осигури възможност и им съдейства в рамките на въззивното производство, като поправи допуснати от първоинстанционния съд пропуски и нарушения?
Длъжен ли е съдът във всички случаи да изключи от доказателствения материал по делото документ, който страната е била длъжна да представи съгласно чл. 183 ГПК и не го е сторила?
При направено оспорване съществуването, истинността и подписите на документ, представен по делото в заверен по реда на чл. 32 ЗАдв препис и съответно искане по реда на чл. 183 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи в оригинал но делото този документ разполага ли съдът с право на самостоятелна преценка относно основателността на искането или следва да задължи страната да представи документа в оригинал, във всички случаи?
В хипотеза на направено искане по реда на чл. 183 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи в оригинал писмен документ, представен по делото в заверен по реда на чл. 32 ЗАдв препис кога възниква задължението за страната и необходимо ли е изрично възлагане на съда с нарочно определение?
Отказът на съда да уважи направено искане по реда на чл. 183 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи в оригинал писмен документ, представен по делото в заверен по реда на чл. 32 ЗАдв препис, съставлява ли нарушение на императивна правна норма?
Кодифицираните обичайни търговски правила в областта на банковите гаранции могат ли да бъдат прилагани към издадени в един предхождащ периода на приемането им банкови гаранции или се прилагат правилата, действащи към дата на издаване па гаранцията?
Намират ли приложение разпоредбите на Еднообразните правила за гаранциите на поискване от 2010 г. (публикация №758/2010 г.) на Международната търговска камара-Париж по отношение па банкови гаранции/контрагаранции, издадени преди приемането на редакцията от 01.07.2010 г.?
Абстрактната или каузална договорна гаранция уреждат Еднообразните нравила за договорните гаранции от 1978 г. (ЕПДГ) и приложими ли са правилата по силата на чл. 288 ТЗ към банковата гаранция, в случай че страните не са уговорили изрично приложението им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Красимир Машев

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Красимир Машев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2026 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Красимир Машев

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Красимир Машев

Определения по чл. 248 ГПК

Предстои добавяне

чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 57 ал. 6 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен?
Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Бонка Йонкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

Производство по иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за солидарно осъждане на няколко лица, спряно по отношение на част от ответниците, допустимо ли е да бъде разделено и производството да продължи по отношение само на един от ответниците, при положение, че твърдяната вина произлиза от действия на всички ответници?
Възможно ли е отговорността на управителите, предвидена в чл. 145 и чл. 240, ал. 2 ТЗ, да бъде дерогирана от вътрешно-организационни актове на дружеството?
Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Какво е значението на провеждането на производство по несъстоятелност на длъжник, което е приключило с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството и заличаване на дружеството длъжник, във връзка с доказването на вредата във вр. с чл. 57, ал. 3 ЗБН? Във връзка с доказването на вредата по чл. 57, ал. 3 ЗБН има ли значение начинът, по който е приключило производството по несъстоятелност на кредитополучателя-длъжник на банката, ако са били изчерпани всички способи за попълване на масата на несъстоятелността?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл. 59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, то могат ли тези възраженията да бъдат въвеждани за пръв път в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни?
След като в хода на съдебно производство, образувано по иск по чл. 59 ЗБН, приключило с влязло в сила решение, не са оспорени съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането, длъжен ли е съдът в последващо производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на това вземане (активното), водещо се между същите страни, да съобрази правните последици на влязлото в сила решение по иска по чл. 59 ЗБН, след като мотивите на това решение не съдържат съждения на съда относно съществуването, изискуемостта и произхода на активното вземане, предмет на прихващането?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното право или правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №/..2025 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

„Дали попълването на масата на несъстоятелността като действие на несъстоятелната банка включва в себе си и действия по запазване на обема на масата на несъстоятелността, когато това запазване е застрашено от опит на трето лице да посегне на обема на масата, респективно когато банката се противопоставя на такъв опит с активни действия чрез предявяване на иск или чрез обжалване на съдебен акт, който засяга обема на масата и не следва ли да попадат тези действия на банката, в качеството й на жалбоподател, в изключенията на ЗБН досежно предварително дължимата държавна такса?“ Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №/..2025 по дело №/2023

Несъстоятелност | Търговско право

Отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН за вреди, причинени на банката, обусловена ли е от момента, в който са настъпили вредите, и съответно, дали към този момент администраторите са били отстранени от длъжност? При предявен иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на администратори на банка, за настъпването на вредата, поради несъбиране на вземането по договор за банков кредит, достатъчно ли е кредиторът да е предприел всички действия по събиране на вземането в индивидуалното принудително изпълнение или е необходимо кредиторът да е инициирал производство по несъстоятелност и едва при проведено универсално принудително изпълнение и удовлетворяване на кредитора може да се приеме, че вредата в патримониума на банката вече е настъпила? Длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по отношение спорен по делото факт, ако официалният документ не е оспорен от заинтересованата страна по реда на чл. 193 ГПК и съответно не е приет за неистински, по смисъла на чл. 194 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Несъстоятелност | Търговско право

Доказването само на един от елементите на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, а именно доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка, достатъчен ли е за пораждането на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банка? Доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка определящо ли е за преценката относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка с тази вреда с твърдяното неизпълнение на задълженията на администраторите?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №/..2025 по дело №/2024

Несъстоятелност | Търговско право

Длъжен ли е въззивният съд при упражняване на правомощията си като инстанция по същество да осъществи същата дейност каквато първоинстанционния съд?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди представените и приети пред въззивната инстанция доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Допустимо ли е съдът да направи извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение и следва ли експертизата да бъде обсъдена с всички доказателства по делото?
Следва ли да се приеме за доказан факта на настъпили за банката кредитор вреди в хипотезата на приключило производство по несъстоятелност на длъжника кредитополучател с постановено решение на основание чл. 632, ал. 1 във вр. с чл. 632, ал. 4 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №/..2025 по дело №/2024

Несъстоятелност | Търговско право

Установените с влязло в сила решение по частичен иск правопораждащи факти на спорното право ползват ли се със сила на присъдено нещо при предявен, в отделен исков процес, иск за незаявения (разликата до пълния) размер на вземането, произтичащо от същото право?
При уважаване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване недействителност на прихващане, извършено от кредитополучател на несъстоятелната банка за погасяване на задълженията му към банката, дължат ли се от кредитополучателя на несъстоятелната банка договорните лихви за забава и неустойки за периода от извършване на прихващането до влизането в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и след него до пълното погасяване на задължението по договора за банков кредит?
При уважаване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване недействителност на прихващане, извършено от кредитополучател за погасяване на задължения към несъстоятелната банка, следва ли да се приеме, че е налице недобросъвестно изпълнение задълженията на прихващащия кредитополучател - длъжник на банката по договор за кредит, за периода от деня на прихващането до влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и след него?
Тече ли погасителна давност за вземанията на банката през периода от извършване на прихващанията до влизане в сила на решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Васил Христакиев

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Васил Христакиев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

чл. 119 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 57 ал. 6 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД

12 3 4 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.