чл. 630 ал. 3 ТЗ

за вида и размера на задълженията съдът се е позовал на ангажираните по делото писмени доказателства и заключение на счетоводна експертиза. Приел е на базата на тях, че към 31.12.2020г. дружеството е осчетоводило краткосрочни задължения в размер на 2 177 000 лв., а към 31.12.2021г. – в размер на 2 211 984,05 лв.; към 31.12.2020г. краткотрайните активи на дружеството са осчетоводени в размер на 16 008 000 лв., от които като други активи са осчетоводени вземания в размер на 14 774 149,20 лв., в които са включени 11 585 704,61 лв. вземания към НАП, които дружеството е считало за недължимо събрани въз основа на допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ №5/14.02.2020г., оспорен по административен ред. По спорния между страните въпрос дали към задълженията на дружеството следва да бъдат включени и неосчетоводените от него установени с АУПДВ №5/14.02.2020г. задължения в общ размер 356 156 766,55 лв. съдът е съобразил разпоредбата на чл. 302 ГПК, регламентираща, че влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, като е приел, че дължи да зачете правните последици от решението на ВАС от 08.11.2022г., с което актът е обявен за нищожен. С оглед това е направил извод, че актът не установява визираните в него публични задължения, а друг акт за установяването им не е бил издаден към момента на приключване на въззивното производство. Развил е по-нататък съображения, че гражданският съд не разполага с правомощия да преценява дължимостта на публични вземания, освен в изрично предвидените от закона случаи, поради което не може да обсъжда по същество дали вземанията, посочени в нищожния АУПДВ съществуват, тъй като публичните вземания подлежат на установяване само по предвидения в ДОПК или съответния специален закон ред, съгласно чл. 168, ал. 1 ДОПК; в случая таксите по Закона за хазарта се установяват по реда на чл. 92, ал. 1 ЗХ или чрез подадена декларация, или чрез издаването на акт за установяването им, подлежащ на обжалване по административен ред, а към датата на устните състезания пред въззивния съд не е осъществена нито една от двете хипотези. Поради това съдът е заключил, че тези задължения не могат да бъдат съобразени при разглеждането на молбата по чл. 625 ТЗ, а осчетоводените такива по баланса на дружеството са в пъти по-малко от краткотрайните му активи. Позовавайки се на практиката на ВКС, според която, за да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на последните устни състезания по делото, съставът на апелативния съд е посочил, че установеното към 31.12.2020г. финансово състояние на дружеството съответства и на настоящото му такова, предвид липсата на търговска дейност след тази дата, още повече и след решението на първоинстанционния съд, с което дейността му и юридически е прекратена. Липсата на нужда във въззивното производство да се назначава нова счетоводна експертиза съдът е обосновал освен с тези аргументи и с констатации от служебно извършена проверка в Търговския регистър за липса на обявени след 2019г. ГФО и за подадена от дружеството декларация за липса на дейност. Възприел е вариантът от експертизата, в който коефициентите на ликвидност са изчислени без да се включват задълженията по АУПДВ №5/14.02.2020г., при което всички са значително над единица, включително коефициентът на финансова автономност, а този на задлъжнялостта е около нулата. На базата на това е заключил, че не се установява състояние на неплатежоспособност на „Еврофутбол“ООД.