чл. 293 ал. 3 ТЗ
Форма
Чл. 293. […] (3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да промени правната квалификация на спора, ако първоинстанционният съд е разглеждал спора при грешна правна квалификация и изрично е направено възражение от въззивника в тази насока?
При открито производство по чл. 193 ГПК пред районен съд, липса на произнасяне на районен съд и изрично направено възражение във въззивната жалба в тази насока, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това възражение и да се произнесе по искането по чл. 193 ГПК?
При положение, че няма издадена фактура, няма счетоводно записване на задължение в нито едно от дружествата, няма включване на задължението в месечните справки – декларации по ЗДДС и това е продължило повече от 40 поредни месеца, може ли да се приеме, че е налице валидно облигационно задължение за месечно плащане на задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 193 ал. 2 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 301 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска или определянето й е задължение на съда и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация или съдът следи служебно за нея? Може ли съдът да разгледа алтернативни искове като разгледа различни правни квалификации при разглеждането на едни и същи факти или е ограничен до посочването на една правна квалификация в случай, че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове? Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция? Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира? При установяване на правнорелевантен факт по делото длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основа на едно от всички доказателства? Следва ли съдът да обсъди, прецени и да се произнесе по всички доказателства, включително и какъв е характерът на допълнително споразумение №2 към предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда /Анекс/, пописан на 18.01.2021 г., предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ? В кой момент ответникът Т. Ц. се счита за встъпил в правата и задълженията по предварителния договор, подписвайки допълнително споразумение №2 към предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда и от кой момент по отношение на него предварителният договор поражда съответните права и задължения и влиза в сила? Следва ли съдът да обсъди в цялост показанията на всички свидетели, доведени от страните или е достатъчно само на тези, доведени от едната страна? Какъв е характерът на представената в о. с. з. на 01.12.2023 г. електронна кореспонденция между страните и нотариално заверено пълномощно, ведно с пощенски плик за Т. Ц. и каква обвързваща сила имат за страните? Какъв е характерът на предоставените от физическите лица /М. Д., И. Д., К. П. и В. Х./ в изпълнение на предварителния договор в полза на ищеца на 28.09.2020 г. изрични пълномощни и каква обвързваща сила имат за страните и могат ли същите да се считат за продължаване действието на договора? Имат ли право ответниците да черпят права от подписания със Столична община договор за дарение на 07.12.2021 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е със съдебна компютърно - техническа експертиза да се извършва техническо изследване на документ, с което да се измери големината на използвания шрифт? Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно да изложи върху кои доказателства основава изводите си? При извършване на проверка за наличие на недействителни клаузи в договор за потребителски кредит длъжен ли е съдът да изследва всички възможни основания за недействителност на всички елементи от договора или е достатъчно да се фокусира върху едно основание, което счита за най-съществен порок? Ако констатира, че договор за потребителски кредит е форматиран с шрифт с размер по-малък от 12 пункта, трябва ли съдът да изследва и да се произнесе по въпроса дали договорът отговаря на останалите законови условия за валидност и съответно да посочи какви са останалите му пороци и каква е тяхната тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 146 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 629 ГПК, чл. 633 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Счита ли се връщането по банковата сметка на купувача на разликата между изпълнената и неизпълнената част от договора за законосъобразно прекратяване на писмен договор между страните, когато в договора изрично е предвидено, че прекратяването става по взаимно съгласие на страните, изразено писмено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е оспорване на истинността на частен документ, когато същият е изготвен и предоставен от оспорващата страна?
Носи ли отговорност страна по граждански договор в случай на доказване неистинността на подписа на насрещната страна, когато документът е разменен между страните като електронен образ на подписан документ, като оригиналът никога не е предаден от оспорващата страна на ответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на сключен писмен договор между управителя и дружество с ограничена отговорност, същият представлява ли договор за управление без значение как е наименуван?
При предявени главен и насрещен иск в едно производство и постановяване на решение от първоинстанционния съд, в което липсва отделен диспозитив по главния иск, следва ли страната ищец да поиска задължително допълване на решението с диспозитив по реда на чл. 250 ГПК?
Явява ли се допустима въззивната жалба срещу решение на първоинстанционния съд, в което съдът не се е произнесъл с отделен диспозитив (осъдителен или отхвърлителен) по предявен главен иск?
Без изрично произнасяне в диспозитива на решението на първоинстанционния съд по самостоятелен иск при хипотезата на съединяване на искове, допустимо ли е произнасяне по същество от въззивната инстанция, ако не е развита процедурата за допълване на решението с изричен диспозитив?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
чл. 125 ал. 2 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване при наличие на писмено съглашение между страните, обективирано в проформа фактура? Препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Съществува ли застрахователен договор за имуществена застраховка, сключен в полза на трето лице, по отношение на имуществото, за което страните не са изразили воля за сключването му и третото лице не е включило това имущество в правата, които предоставя или му се следват (противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/2018 г. от 07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСГТК на ВКС - т. 2а)?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи (противоречие с практиката в решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о.)?
Има ли право застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка имуществена отговорност или съответно това обезщетение да бъде намалено, когато застрахованият не е изпълнил свое задължение, установено със застрахователния договор, съответно с Общите условия, и това е в причинна връзка с възникването на застрахователното събитие и/или последиците от него; Следва ли да са налице конкретни критерии за определяне на значимостта на неизпълнението с оглед интересите на застрахователя и длъжен ли е съдът да събере доказателства при определяне на значимостта (противоречие с практиката в решение №17/02.06.2020 г. по т. д. №656/2019 г. на ВКС, I т. о., решение №224/20.07.2015 г. по т. д. №4554/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №144/21.01.2021 г. по т. д. №2365/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №140/01.08.2018 г. по т. д. №2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение №49/27.07.2013 г. по т. д. №840/2012 г. на ВКС, I т. о., и решение №102/02.10.2012 г. по т. д. №615/2011 г. на ВКС, I т. о.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„За задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК, както и за тези по чл. 202 ГПК“
„За приложението на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на предл. първо в случаите, когато управителят на търговско дружество сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо лице“
„Прилага ли се правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ при нищожност на сделката поради нарушение на императивни разпоредби на материалния закон?“
„Прилагат ли се специалните правила за формата на търговските сделки по отношение на договорите, уреждащи вътрешните отношения, между дружеството и органните му представители?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, чл. 141 ал. 6 ТЗ, чл. 141 ал. 7 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 202 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 286 ЗЗД, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 80 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„Може ли въззивният съд в рамките на правомощията си, описани в т. 1 ТР №1/2013 г. и ТР №1/2020 г. на ОСГТК, ВКС да разглежда служебно при липса на въведено възражение противоречие със законови разпоредби, за неспазването на които законът не предвижда нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД?“ „В кои случаи съдът има право да се произнася служебно относно нищожността на сключения между страните договор при липса на направено възражение за нищожност в срока за отговор на исковата молба?“ „Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД да търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?“ „Има ли разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 ЗОП императивен характер и може ли неспазването й да доведе до нищожност на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.